My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

78.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Техьон     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Какъв страхотен ден! Играех навън с приятелите си, когато...

- Хей! Вижте колко лъскава кола!

Всички се събраха за да гледат нещо. Набутах се най-отпред в тълпата от деца, за да видя познато лице.

- Аджуши!

Затичах се напред към него, но лелките ме спряха.

- Почакай Техьон, нека първо той дойде. Недей да тичаш още.

В крайна сметка Аджуши дойде и лелката го попита.

- Здравейте! Как мога да ви помогна?

- Здравейте. Идвам да взема сина си.

- Сина ви?

- Да, Техьон.

Лелката ме пусна, аз отидох при Аджуши, и той ме вдигна в ръцете си за една голяма прегръдка.

- Това е странно, обикновено идва да те взима майка ти...объркана съм..

- За жалост съпругата ми има неразположения днес и не може да дойде да го прибере, а ако изпратя икономът просто така няма да го допуснете да вземе детето, така че реших аз да дойда.

- Разбирам. Надявам се госпожа Ким да е се подобри тогава.

Аджуши само кимна, лелката ни каза чао и ние се качихме в колата.

- Аппа!

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Стори ли ми се?!
Погледнах ококорено Техьон, щом извика.

- А, всъщност какво ѝ е на омма?

Отърсих се бързо от чувството и отговорих на въпроса му.

- Разболя се. Така e като излиза без чадър...

- Но ще се оправи, нали?

- Разбира се че ще се оправи. Омма е много силна жена.

Хванах синът си в ръце, да се прегърнем. И двамата замълчахме за момент.

- А... Техьон-ши, преди малко да не би да ме нарече Аппа?

- Да...много мислех над думите ти онзи ден. Ти не си ми вече аджуши.

- ...радвам се тогава, след като мислиш така.

Прегърнах синът си за пръв път истински от толкова време насам, както и той мен. Вече чувствах, че всичко ще се нареди скоро.