My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

12

- Не се бой. Няма да те убием. Вече можеш да виждаш.

В този момент превръзката от очите ми беше свалена. Пред мен се откри светлина. Намирах се точно под лампата в помещението, а навсякъде отстрани цареше тъмнина...
Бързо се огледах. Ръцете ми наистина бяха затегнати за стола, предполагам също и глезените ми важеше същото. Погледнах от свое ляво за да видя машината...това полиграф ли е?!

Погледнах напред рязко в недоумение, за да се шокирам дори повече.

- Юнги...?

- Ще ви задам няколко въпроса. Не се опитвайте да лъжете, защото всичко ще си изпише на полиграфа.

Обзеха ме смесени емоции..икономът на онзи мъж...Пред мен стоеше човекът, който взимах за по-голям брат в онази къща...човекът, който имах за приятел сега ме тестваше завързана на полиграф...

- И така. Госпожо Ким. Истина ли е, че синът ви Ким Техьон не е от господин Ким Намджун?

- ...Юнги...защо..

Сълзите ми потекоха отново по лицето. Защо... защо се случваше отново..?!

- Просто отговорете на въпроса. Истина ли е, че синът ви Ким Техьон не е от господин Ким Намджун?

Трябваше да запазя хладнокръвие пред това име...беше очевидно, че никой нямаше да ме пусне ако не съдействам за това прехапах устни готова да отговоря...

- ..не...не е...

През цялото време слушах машината до мен как картографира пулсът ми във всеки момент и се опитах да се успокоя.

- Сигурна ли сте?

- Да...

- Втори въпрос. Преди 5 години и половина спахте ли с господин Ким Намджун в денят преди сватбата на сестра си Ким Джису?

- Не знам...не си спомням...

- Помислете си внимателно.

- Не...