My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

31.

- Как е възможно да предпочиташ да умреш пред възможността да живееш с мен?

Обади се той, с поглед настояващ да му дам отговор.

- ...защото да живея с теб за мен е равностойно на смърт...и в двата случая ще умра, но поне защо да се мъча?

Усмихнах се носталгично и погледнах надолу. Опитвах се да овладеят напиращите емоции у мен, докато разговаряхме.

- Стига с глупостите! Няма да мръднеш от тук, докато не ти дойде умът в главата! Ти и Техьон ще живеете с мен! Искаш или не, длъжна си!

Погледнах обратно нагоре към него с унила усмивка.

- И кое ме задължава? Факта, че все още смяташ, че Техьон е твой? Или фактът че принуждаваш една вдовица да играе по правилата ти...как е възможно да не дойдеш на погребението на собственият си брат!? Що за човек си ти, ако не си простите и не го изпратиш подобаващо..?!

- ТИХО!

- АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ЩЕШЕ ДА ЗНАЕШ! Щеше да знаеш колко съм разбита...щеше да знаеш защо не ми се живее с теб...ако ще ме мъчиш така...ПОНЕ МЕ ПРАТИ ПРИ ДЖИН..!

Гласът ми отекна в стените на стаята. Намджун застана слисан без да каже нищо. Заби погледът си в земята и остави след диалога ни само тишина.

- ...Юнги..
Обади се той.
- ...ескортирай госпожата от тук. Нека се прибере при семейството си..
Отворих широко очите си. Той ме пуска...най-после той ме пуска..!!
- Само преди това...
Добави той и ме погледна в очите с присвитият си дяволски поглед.
- Искам да решим въпросът веднъж завинаги. Мисля че няма да те заболи да направим отново ДНК тестът нали? Ще дам свое ДНК и очаквам да пуснеш от синът си също неща като например слюнка, коса, нокти и така нататък. Ако наистина ти се окажеш права и детето е на Джин давам думата си, че ще ви оставя намира и повече няма да се доближавам до теб и детето...но ако се окаже мое...ще се преместите и ще  живее тук с нас двама ни. Мисля че е честно. Съгласна ли си?