My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

64.

- Хах, скъпи...какво правиш? Да не би да си ми взел нов пръстен?

- Не. Взимам си го.

!!!

- Моля!!?
Отдръпнах ръката си рязко.
- Намджун ти с всичкия ли си си!? Аз съм ти годеница! Какво значи "взимам си го" ?!

- Напълно осъзнавам какво имам до себе си. Ти не заслужаваш този пръстен. Имаш късмет, че се разминаваш само с пръстена, за дето си посегнала на Т/И.

- О-онази кучка...промила ти е мозъкът!

Погледът му беше толкова страшен...

- Не те съветвам да ме дразниш...тръгвай си и повече не ми се показвай.

- ..моля.. Намджун...моля те...

- Казах върви си.

- ...мислех, че аз съм тази която винаги си искал...!
Бях на път да се разплача.
- ..какво стана с нас?!

- В грешка си. Винаги съм искал жена си и детето. Ти ми служеше просто като залъгалка. 

Думите му бяха като шамар за мен. Онази жена ми взе всичко за което се борела толкова време...
Бях неспособна да кажа каквото и да било повече. Долната ми устна трепереше.

- След като вече изгладихме сметките си.  Може да си вървиш. Няма нужда да ходиш до имението, Юнги ще ти закара багажа където е нужно.

Тръгнах си бясна и затръшнах вратата.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Вечерта всичко се успокои. Прибрах Техьон и приготвяхме масата за вечеря. Намджун се прибра и хапнахме всички. Всичко изглеждаше с придошла весела атмосфера, но след вечеря, когато с Намджун останахме сами отново всичко се върна по старо му...

- Добре ли си?

- Да, добре съм....не се прави на загрижен..

- Не се правя. Наистина ме е грижа за теб. Моля те...погледни ме.
Повдигна брадичката ми той, карайки ме да го видя в очите.
- Отбягваш ме...защо?
В очите му се четеше истинска загриженост.
- Заради Джени ли..?

- След като знаеш тогава защо ме питаш?

В този момент той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади нещо, което ме шокира.

- Това е...!