72.

253 16 4
                                    

- Ясно...в такъв случай...
Изправих се.
- Тръгвам.

- Поне закусете нещо!

- Няма нужда. Ти се грижи за Техьон, докато се върна.

- А вие къде отивате?? Тъкмо направих закуската ви!

- Това в момента няма значение, ще се върна скоро и без това.

Взех си сакото и излязох навън. Погледнах навън и не видях колата ѝ. Нима наистина е отишла? Извиках шофьорът си и тръгнах директно към Гуачон.

След 35 минути бях вече там. Беше започнало да вали и това ме притесни много, защото колата може да е липсвала, но не видях някой да е пипал чадърите. Дано да не настине.

Стигнахме до гробищата. Оставихме колата, но шофьорът настоя да ме последва с предпазна мярка. В крайна сметка след няколко минути обикаляне най-сетне я видях...цялата в черно...навела глава..беше замислена за нещо над гроба му...

Преглътнах нервно и се доближих до нея. Сложих ръката си на рамото ѝ.

- Добре ли си?

- !!!

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Ти какво правиш тук!?

Погледнах нагоре виждайки Намджун до себе си. Как ме е открил?!

- Не беше трудно да се досетя...

- ...

- Днес е годишнината от смъртта му, така че да кажем че и аз дойдох да изразя болката си тук.

- ...

- Жалко, че не можахме да се сбогуваме както трябва...

- !!!

Погледнах към него учудена.

- За жалост...времето не ни стигна да си кажем нито извинявай...нито довиждане...Държах си твърде дълго на своето..

- Намджун...

- Дори когато се опитах да започна нещо ново с Джени, не знам защо не отидох при вас да ви покажа, че съм щастлив дори и по този начин...?

- ...

- Всъщност знам защо...беше ме страх да не видя теб щастлива...използвах онази за залъгалка, но беше различно от теб и може би вътрешно знаех, че ако те видя тогава до Джин щях да започна отново със своите "глупости".

My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ Where stories live. Discover now