My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

96.

- Така реших, че е правилно! Трябваше да го видиш тази сутрин! Беше блед като платно! Не можех да го оставя в това състояние!

- Юнги много добре мисля, че осъзнаваше снощи рискът и беше предупреден от мен за това.

- Да, но аз не съм като теб, Намджун! Не мога да стоя и да го гледам как се излъчва цял ден. Що за работодател си ти?!

Намджун ме погледна сърдито, което ме смути.

- Така де...искам да кажа...

След което ме хвана и ме притисна отново силно към себе си.

- Я ми кажи... От колко време не съм ти давал да си научиш урока?

Каза с дрезгавият си глас доближил се до ухото ми, което ме накара да настръхна цялата.

- Намджун, стига! Не тук! Ами ако някой все още е буден?!

Опитах се да се отдръпна, но той ме връщаше всеки път, в който опитах към себе си пак.

- Че детето спи.

- Остави детето! Ами Юнги, ако дойде и те чуе?!

- Тогава ще накажа и него и без това.

- ...Ама..!!

Опитах се да скрия своето засрамено лице, но реакциите ми най-вероятно вече отдавна ме бяха издали...
Усмивката му стана самодоволна, а очите му блеснаха в нова светлина.

- О, да не би някой да се засрами?

- Престани!

Обърнах му гръб, за да скрия лицето си, но той отново ме прегърна.

- Няма проблем. Харесва ми да те виждам да изразяваш емоция. Защо се криеш?

- Наясно съм че ти харесва но....!
Обърнах се да му го изкрещя в лицето, но Намджун просто не ме пускаше и този път се срещнах от  много по-близък план с него. Устните му запечатаха момента с моите още преди да мога да довърша изречението си. Но беше различно. Чувстваше се различно. Емоцията, която ми предаваше чрез тази целувка беше различна и реших да отвърна.
- Мм..!!
Не очаквах Намджун да ме остави и днес без въздух, но явно бе в стихията си. Хванах се с цяло тяло за него и той ме вдигна да седна на кухненския остров продължавайки сесията. Нещата започнаха да загрубяват и разгорещяват.  Намджун започна да разкопчава копчетата на ризата ми.