My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

82.

- Дж-Джиимини!
Сложих глава в ръцете си.
Тя ни е изоставила заради него? Какво искат да кажат с това, че ни е изоставила? Баща му..? За какво говорят изобщо? Трябва да е някаква грешка. Детето е на Джин. Винаги е било на Джин!
- Джимин, пийни си още вода, синко. Тази жена ще ни поболее всичките...безсрамница...!

- Не...не вярвам на това което казвате. Искам...искам да го чуя от нея...!

Станах и се отправих към вратата.

- Джимини!

- Джимин!

Опитаха се да ме спрат нашите.

- Да не си посмял да излезеш и да идеш при нея!

- Не! Не го вярвам! Отивам да се убедя сам!

- Джимин, нима нямаш вяра на собственото си семейство?

Обърна се към мен баща ми. Аз се спрях на вратата и се обърнах към него.

- Вярвам ви. Но този път ми се струва твърде много за да го повярвам по този начин. Тя не е от типът хора, които просто ще си тръгнат от живота на някой просто така. Отивам да разбера какво всъщност наистина е станало.

Излязох и затръшнах входната врата зад себе си. Нашите се опитаха да ме извикат, но напразно.

Качих се обратно в колата си и тръгнах към имението на онзи мъж. Исках отговори.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Сигурна ли си, че днес си по-добре? Притесняваш ме като правиш така.

- Намджун добре съм като ти казвам. Виж!
Започвах да подскачам и танцувам сладко напред-назад около него.
- Нищо ми няма.

- Хах, хубаво...но все пак! Не се натоварвай както обикновено с всичко днес. Дай на Юнги например да носи торбите за пазар и да шофира той, и да готви той и да...

- Намджун, не съм малко дете стига де.

Бях се приготвила да изляза на пазар, за да направя вечерята днес, а и да се разходя малко, когато някой звънна на звънеца на входната врата.

Леките ни усмивки с Намджун изчезнаха и се спогледахме озадачени.

- Очакваме ли някого?

- ...щях да те попитам същото...

Човекът на звънеца явно бе настоятелен да влезе вътре, защото звънна отново.

- Хах, идвам, идвам! Момент!

Затичах се към вратата да отворя веднага, но щом отворих замръзнах на място.

- Т/И!
Чух Намджун да се затичва зад мен към вратата също...