My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

42.

В крайна сметка след малко се съгласих и отидохме да говорим. Исках да чуя какво имаше да ми казва.

- Казвай.
Затворих вратата на стаята на Техьон бързо зад нас, оставяйки синът си да почака мирен във всекидневната.
- Защо си дошъл тук?

- Не е ли очевидно? Искам да видя сина си. Вече няма какво да ми кажеш.
За миг замълчах.
- Това стаята му ли е?
Поклатих глава.
- Радвам се, че се грижиш така за него. Иска ми се да можех да ти помогна..

- Няма нужда. Справям се и сама.

- Моля те, Т/И направи ми услуга. Позволи ми да прекарам малко време с него. Знам...не си съгласна и те разбирам, но ме разбери и мен. Една вечер. Само една вечер...
Молеше ми се той.
- Искам да го видя, да си поговоря с него...защото нямах възможност да го видя как расте до сега...моля те..

Въздъхнах..

- Какво целиш?

- Абсолютно нищо! Наистина..!

- Хубаво...НО! ...само за една вечер...

Намджун се усмихна.
- Благодаря.
След което заедно се върнахме при Техьон.

- Добре! Чичкото ще остане само една вечер.

- Ураааа

Не мога да повярвам на какво се съгласих...
Можех да чуя от кухнята как си говорят във всекидневната. Явно се разбират.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Браво на теб, Техюни. Вече взе достатъчно букви за да се опиташ да прочетеш нещо с тях.

- Така ли??

- Мхм. Ето. Опитай с това.

"감사" /благодаря/

- К-а-м-с-а...

- Мхм. Сега опитай да го кажеш на срички. Какво виждаш с блоковете?

- Кам~ са. Камса?

- Точно така. Камса като "благодаря". Браво на теб. Радвам се че успяваш да се справиш. Много си умен.