Bad Love (h.s)

22. Night Changes

-Ние сме до тук!

Хари ме гледаше учудено. Явно не разбираше какво става.

-За какво говориш?

-Късаме!

-Но-но, защо?!

-Разбери сам.

Завъртях се на пръсти и тръгнах към Тейлър. Застанах пред нея. Тя беше супер щастлива.

-Гордея се с теб!

-Благодаря! Също и за това, че ми показа какъв е Хари наистина.

-Няма проблем!

……………………………………………………
СЛЕД 1 МЕСЕЦ

Беше ми много добре като не съм заедно с Хари. С Найл дори живеем заедно. Лиам също е при нас, но това няма значение. Тейлър живее в онази странна сграда на Зейн с него, но се виждаме почти всеки ден. Открих, че Лиам и Миранда имат тайна връзка. Беше интересно.

Сега пътувам с Лиам в колата. Караме към сградата на Зейн. Вали много сняг. Има и виелица. Малко ми е притеснено за Хари, да, за него. Не съм го виждала от месец. А сега отивам при Тейлър, защото, когато късах с Хари някой е снимал на клип изпълнението ми и голям музикален продуцент ме потърси. Предложи ми договор с неговата звукозаписна компания, аз само трябва да измисля още около 15 песни за албум. Ще ги мисля с Тейлър. Също продадох песента за раздялата на този продуцент. Също я записах в професионално студио преди това. Явно ще ставам певица. Почти имах 18 и щях да си купя собствена кола. Вгледах се в пътя. Видях срещу нас да се движи кола с много голяма скорост. Изведнъж гумите й се хлъзнаха и автомобилът започна да се върти. Най-лошото беше, че летеше към нас. Колата се заби в нашата и усетих как губя съзнание, или бях умряла...

/гледна точка : Хари/

Бях в голямо задръстване с колата ми. Видях катастрофа. Беше доста тежка. Две линейки пристигнаха. Откараха окървавени тела. Едното тяло ми беше познато, както и колата. Това беше Оливия! Но тя е почти мъртва. Трябва да тръгна след линейката. Малко усилих скоростта и потеглих след линейката. Стигнах бързо до болницата. Видях как линейката спира пред болницата и качват двете тела в сградата. И знам, че вече не сме заедно с Оливия и, че вече съм с друга, но ме е грижа за нея. Все пак, може да умре. Слязох от колата и се затичах към входа на болницата. Видях гише "Информация" и отидох там.

-Къде заведоха хората от катастрофата?

-Тези, които туко-що доведоха ли?

-Да, къде са?

-В операционата.

Зарязах жената от гишето и се затичах към операционата. Отпред имаше един лекар, който говореше по телефона. Изчаках да приключи с разговора и го попитах как са пострадалите. Той ми обясни, че са в много тежко състояние и не се знае дали ще оживеят. Аз му кимнах и той влезе в операционата. Седнах на една от седалките отпред. Както седях и си мислех, телефонът ми звънна. Беше Бела. Новата ми приятелка. Вдигнах й. Каза ми, че е много щастлива и иска да отида да я видя в болницата. Казах и, че съм там и после ще й обясня защо. Бела каза да отида във флоайето. Послушах я и отидох. Тя беше там и ми каза да я следвам. Отидохме на скенера за бременни. Не знам защо. Да не би? Не, няма как да е бремена. Започнаха да движат онази машинка по корема й и видях как нещо леко мърда. Това беше бебе! Тя е бремена. Аз съм бременен?! Не! Аз ще ставам баща! Усмихнах се леко.

-Ще ставам баща?!

-Да, господине. - отвърна докторът.

Не можех да повярвам. Но сега Оливия може да умре. Оставих Бела, макар че сега тя носеше част от мен. Седнах отново пред операционата. Видях един лекар да минава.

-Ще оживеят ли?

-Да! Единствено имат много рани, които ще заздравеят. До 1 час ще са в реанимация и ще можете да ги посетите. - щом чух това подскочих от радост и целунах доктора. Той се стресна малко, но разбра, че съм много щастлив.

……………………………………………………

СЛЕД 1 ЧАС

Бела май си тръгна. Не е сигурно. Всеки момент трябва да изкарат Оливия от операционата. Изведнъж вратите се отвориха. Лекарите предвижиха две легла на колелца към реанимацията. Аз веднага тръгнах след леглото на Оливия.

-Х-хари?

-Добре ли си?

-Какво правиш тук?

-Дойдох след линейката. Дръж се!

След последните ми думи я вкараха в реанимацията.

…………………………………………………

Тъй като е много драматично ще кача още една глава след малко. Какво мислите?