Bad Love (h.s)

Chapter 16 - Всичко е различно

Olivia's POV

Мина месец от както Хари...не не мога да си го помисля дори. Все още не го приемам. Животът си продължи. Лиам и аз живеем заедно. Майката на Хари е в болница, защото от както стана "инцидентът" нещо не й е добре. Джема не възприема, че Хари... и се държи все едно е заминал някъде. Аз рева по цял ден и вече не ходя на училище. Обучавам се вкъщи с учители. Не мога да се влюбя отново. Явно животът не продължава нормално. А Зейн. Не искам въобще да мисля за този човек. Той е вече в затвор в Америка. От там няма махане. Поне няма да го видя повече.

Сега седим в хола с Лиам и Джема. Пием чай и си говорим. Всъщност сме заедно вече един месец, всеки ден. Събираме се тук и пием чай.

Докато си говорехме стана дума за Найл. Найл?! Това беше братът на Джема и на Хари. Отново се стекоха сълзи по лицето ми. Започнах да плача. Лиам просто дойде и ме прегърна.

-На всички ни липсва. - каза Джема и също ме прегърна.

-Ако не бях аз това нямаше да стане! - виках.

-Не е така! Спокойно, Лив. - погледна ме Джема в очите.

-Искам да говоря с Найл! - извиках отново.

Джема стана и ми даде телефона си. Беше набрала Найл. Изчаках да вдигне.

-Ало? - каза Найл.

-Здравей, Найл! Аз съм Оливия.

-Хей, Лив! Как си? - зарадва се.

-Къде си?

-В апартамента ми.

-Ела у майка ти и Джема!

-Защо? Какво е станало? - притесни се той.

-Просто ела! - казах и затворих.

Дадох телефона на Джема и се замислих. Как Хари е умрял като никой не е намерил тялото му? Все пак падна в морето. Би трябвало да е изплувало тялото му. Много мисли се въртяха в главата ми. Нещо ме изкара от мислите ми. Беше звънецът. Найл влезе в къщата и дойде при нас.

-Какво става? - зараспитва Найл.

-Седни! - инструктира го Лиам.

Само Лиам нямаше да се разплаче, докато говори.

-Брат ти - Хари. Той...той почина. - каза Лиам доста трудно.

-Какво?! Не се базикайте с мен! Кажете какво има! - ядоса се Найл.

-Това е, наистина. - казах.

-Какво?! Как?! Защо?! - развика се Найл.

Започнаха сълзи да текат от очите му. Започна да се оглежда. Видя, че всички са тъжни и започна да плаче.

-А майка ни? - обърна се Найл към Джема.

-Тя е в болница. - казах му.

………………………………………………………

Доста тъжна глава, знам. Скоро ще кача още една глава - не ме убивайте! Коментирайте мнението си за главата.

Сори, ако има грешки! Бързам да я кача и не съм проверявала правописа.