30. Strange Blonde

757 41 25
                                    

Гледна точка Оливия;

-Излъгала ме е... - Хари наведе главата си надолу.

-Това е ужасно! Добре ли си? - виждах, че е леко ядосан.

-Да, да... - погледна ме в очите.

-Съжалявам, че го е направила... - защо се чувствах виновна за всичко?!

-Престани да се обвиняваш за всичко! - повиши тона си.

Един доктор влезе и помоли Хари да излезе, за да съм си починела. Къдрокоското излезе и ме оставиха да стоя сама. Започнах да се унасям, когато някой влезе. Чух го, но се направих на заспала. Човекът дойде до мен и усещах, че ме гледа. Реших да си отворя очите и да разбера кой е. Видях някакъв мъж, когото не познавах. Той не забеляза, че го гледам. Мъжът извади малка стъкленица пълна с нещо и тръгна да я слага в системите ми. Този иска да ме убие! Единственото, което можех да направя беше да изключа това, което ми мери пулса. По този начин, лекарите ще дойдат. Така и направих. Изведнъж се разнесе силен звук. Мъжът се стресна и излезе през прозореца. Няколко лекари нахълтата в стаята и започнаха да ми проверяват пулса с ръка. Точно тогава наместих онова за меренето на пулс и силният звук спря. Лекарите бяха облекчени и излязоха от стаята. След тях не влезе никой.

След 1 месец

Вече си бях вкъщи. Тоест в Лондон. Всичко си беше по старому. Не можех много да се движа, но се оправих. Под "по старому" имам предвид, че не ходех на операции и мисии Хари и Лиам. Бях нормално момиче. Но вече съм добре. Забелязах нещо странно между Лиам и Миранда през последните дни. Мисля, че има нещо между тях. С Лиам не сме си говорили от случката. Не знам защо, явно и двамата нямаме нормално обяснение за случилото се. Мислех, че ме мрази и явно, той също мислеше така. А сега - ми спаси живота. Имах един въпрос - Защо? С Хари също не сме говорили и не сме се засичали от последния път в болницата. Тъжно ми е за него. Начинът по, който го е излъгала онази е ужасен. Искам преди всичко да говоря с Тейлър. Да, с Тейлър. Тя работи със Зейн, но не знае, че знам. И искам да проведа няколко разговора с нея. С Найл също не сме се виждали. Трябва да се видя първо с него! И то веднага!

Набрах номера му и зачаках. След малко той вдигна. Разбрахме се да се чакаме в Starbucks след 30 минути. Кафенето беше в близост до къщата ми. Оправих се набързо и тръгнах. След малко седях на маса и чаках Найл. Русокоското се появи. Зарадвах се, че не се е отказал. Той седна и сега беше моментът на истината. Да му кажа ли всичко? Трябва да питам Хари. Не! Без Хари! Трябва да се справя сама! Видях, че Найл се подготвя психически за разговора. Явно знае, че за мен ще е трудно.

-Сега ще ми кажеш ли какво става? - дъхът ми секна. Веднага ли трябваше да пита? Без да пита как съм?

-Да...това, което ще ти кажа е цялата истина за всичко. - взех решение, ще му кажа.

-Давай тогава! - той бил и нахален.

-Преди много време брат ми се дрогираше и се беше забъркал с някакви. Всички пострадахме от това. Отвлякоха майка и татко и се опитаха да убият мен и Лиам. Не можаха, както виждаш. Тогава решихме да започнем наново. Нов живот, нови имена, абсолютно всичко. Истинското ми име е Сара Блейк. А за мен и Хари, просто е сложно... - Найл ме гледаше шокирано.

-Добре ли си? - започнах да махам с ръка пред очите му.

-Да...да...защо ми каза чак сега?! - ех, този много нахален!

-Не знам...но това е тайна! Моля те, пази я! - измолих му се.

-Разбира се! Сега с теб заедно ли сме или не? - наистина е много нахален.

-Не знам...май да. - усмихнах му се. Той ми отвърна също с усмивка.

-А Зейн? Тейлър? Хари? Миранда? Те замесени ли са? - това нахалство малко ми омръзваше.

-Да, всички без Миранда. Тя дори не знае. - погледнах към чашата си с кафе.

-Ако искаш с нещо да помагам, казвай! - този Найл обичам! Да помага, а не да нахалства!

-Всъщност има нещо... - погледнах го с дяволската ми усмивка.

-Кажи...плашиш ме! - направи притеснена физиономия.

-Довечера трябва да влезем в една банка. Участваш ли? - звучах като някой изпаднал обирджия.

-Не! Мислех, че искаш да си отмъстиш на онези, а не да обираш банка! - леко повиши тона си.

-Не, не! В банката има сейфове. А сейфовете са с комбинация. Е, аз намерих комбинацията на сейфа на един от похитителите на Миранда и мисля, че ще намерим нещо полезно.

-В такъв случай, брой и мен! Кой друг ще помага? - любопитен и нахален...как да не го обичаш?

-Ами...ще сме аз, ти и Хари... - осъзнах, че не беше добра идея да му казвам.

-И Хари ли?! - раздразни се.

-Мхм...защо напоследък се държите гадно един с друг? - сега е моят шанс да нахалствам.

-Защото всеки си има тайни... - погледна в кафето си.

-Аз ти казах моята, кажи ми твоята. - измолих го.

-Не! Не те засяга! - Найл стана от масата и излезе от кафето. Какво му става?!

Станах от масата и излязох. Видях Найл да отива към колата си. Затичах се към него. Изведнъж чух тичане зад гърба си и усетих ръце, които ме дърпаха към кола. А Найл стоеше и гледаше.

.........................................................

Не знам какво да пиша... Добавете ме в снапчат! - kittythecat69

Bad Love (h.s)Where stories live. Discover now