Bad Love (h.s)

Chapter 15 - The End Maybe

Harry' POV

Само дето полицаите бяха малко и двете "горили" успяха да го измъкнат от хватките на полицията. От страни беше доста интересно. Имах чувството, че гледам "От местопрестъплението". Полицията извадиха оръжия и се насочиха към тримата бегълци. Следващото се случи буквалбо за секунди. Едната "горила" на Зейн хвана Оливия и я задърпа към голям черен, брониран джип. Влязоха в джипа и потеглиха. Никой не можа да реагира. Както казах се случи за секунди. Всички се качихме по колите и тръгнахме след джипа. На един завой ние го изгубихме, но да се надяваме, че полицията все още е след тях. Спряхме колата. Джема плачеше. Беше й мъчно за Оливия. Защо Зейн я отвличаше? Забелязах, че и очите на Лиам се насълзяват.

- На мен също не ми е хубаво, но трябва да сме силни! - окуражих ги или поне се опитах.

Всички ме гледаха още по-тъжно.

-Знаете ли какво? Аз отивам! Вие стойте и плачете, но аз мисля да действам. - извиках излизайки от колата. Оставих ключовете на Лиам и тръгнах.

Започнах да вървя по улицата. Сега накъде? Реших да вървя, на където ме отведе сърцето. След доста ходене стигнах до едни скали. Те бяха много над морето. Седнах и се загледах в синьото. Чух някаква кола да идва и се скрих. Сигурно, бяха Лиам, Джема и майка ми. Застанах зад една скала, така че да не се виждам и започнах да гледам за колата. Колата спря.

Това беше колана на Зейн?! Той слезе от колата заедно с охраната си от "горили" и Оливия. Започна да я бута към края на скалите. Само да не я блъсне и да дойде краят.... Тя вече беше на ръба на скалите. Не издържах и скочих срещу Зейн. Той падна, а Оливия падна с него, но към земята, а не към морето. Горилите веднага тръгнаха към мен. Просто целунах Оливия.

-Обичам те! - казах й и я оставих на земята.

Изправих се и се насочих към Зейн.

-Какво искаш от мен? - попирах го.

-Това е труден въпрос.- каза Зейн и даде знак на охраната.

Те се насочиха към мен. Започнах да отстъпвам назад. Вече бях на ръба, а те все още се приближаваха към мен. Зейн застана между тях двамата и ме блъсна. Тръгнах да падам, но се хванах.

-Зейн, нищо не съм ти сторил! Моля те! - измолих се.

-Нека да помисля... Не! - извика той и притисна обувката си в пръстите ми.

Не издържах и се пуснах. Чувах как Оливия извика нещо. Всичко ми притъмня.

…………………………………………………………

Е, какво мислите? Много ми беше трудно да напиша тази глава. Напишете мнението си в коментарите.