Bad Love (h.s)

35. Burn

Гледна точка Оливия:

По новините показаха как гасят пожар на сватба. И както предполагах, сватбата беше на Миранда и Лиам. Да... Казаха, че имало пострадали. Започнаха да обясняват за мъж, който има много сериозни изгаряния и е починал. То-то-това беше...Лиам. Да, ние се мразехме, но ми беше брат. Единственият, за когото бях сигурна, че е жив. Сега вече не е. Очите ми се насълзиха, а Миранда вече беше в локва от сълзи.

-Добре ли сте? - Хари ни погледна.

-Да... - казах, бършейки сълзите си.

-А ти, Миранда? - обърна се към нея.

-Остави ме! - каза и седна на дивана.

-Малко е нерва... - прошепна ми Хари.

-Ако аз бях умряла как щеше да реагираш? - търде късно осъзнах какво казах.

-Щях да реагирам като нея. - засмя се, Хари.

-Виж, и на мен не ми е много весело. - усетих, че ще започне да се заяжда за Лиам.

-Стига! Та вие се мразехте!

-Ако Джема беше изгоряла в пожара щеше ли да ти е много хубаво?

-Не...но ние не сме като вас!

-Това е вярно, но недей да се заяждаш със смъртта на Лиам! - казах като го оставих.

Тръгнах към Миранда. Тя плачеше и хлипаше. Стана ми гадно за нея. Може би, ако не бях "съсипала" сватбата, и двамата щяха да са живи и дори щастливи. А не, единият да е в Ада, а другият да плаче на дивана.

-Добре ли си? - казах, сядайки до Миранда.

-Ти! Ти съсипа всичко! Разкарай се! - разкрещя се, като се изправи и се качи горе.

-Тя е права... - обърна се към мен, Хари.

-Знам...

-Ще опитам да я успокоя! - каза Хари като се качи горе.

Гледна точка Миранда:

Седях на леглото и плачех. Чух някой да идва. Сигурно е Оливия. Повече с нея няма да сме приятелки. За моя изненада се появи Хари.

-Какво искаш? - погледнах го с раздразнение.

-Искам да се успокоиш.

-Точно ти ли ще ме успокояваш?! - изсмях му се.

-Да! - каза той като извади пакетче от джоба си.

-Какво е това?

Хари отвори пакетчето. Вътре беше пълно с бял прах. Той бръкна, взе малко прах в ръката си и започна да шмърка.