Bad Love (h.s)

29. She lied

Гледна точка Оливия:

Сърцето ми беше разбито на милиони малки пърченца. Не можех да усмисля всичко това. Значи загубих бебето, а Лиам ме спаси. Това са две невероятни неща. По-скоро второто. Мислех, че Лиам ме мрази. Трябва да кажа на Хари. Миранда, все още седеше до мен и плачеше.

-Хари знае ли? - получих отрицателно поклащане на глава.

-Трябва да му кажем...-казах тихо. Миранда ме погледна плахо. Усещах, че е много тъжна.

Изведнъж въздухът в стаята се преобърна. Тъмна фигура влетя. Стреснах се, а Миранда стана. Човекът се обърна бавно и ме погледна с широко отворени очи. Това беше Хари. Сърцето ми започна да бие силно. Дишането ми се забърза. Как щях да му кажа?!

-Оливия?! - извика той. Да, изглеждах ужасно. Изведнъж всичко ми притъмня.

Гледна точка Миранда:

Оливия изпадна в безсъзнание. Започнах да викам за сестра. Най-накрая дойде една и започна да слага лекарства в системите на Олив. Обърнах се към Хари. Той май се беше побъркал. Беше, ядосан, разтревожен, депресиран и плачеше в същото време. Всичко си личеше. Не разбирам какво му става. А да! Момичето, което носи, по-точно носеше неговото дете е в болница. Оливия спомена, че той не знае за загубата й. Трябва да му кажа. Поех си дълбоко въздух.

-Хари, трябва да знаеш нещо... - гледах пода, не можех да му го кажа в очите. Той вдигна глава. Беше готов да ме чуе.

-Оливия, тя... - не можех да му кажа.

-Кажи ми! Какво е станало? -започна да ми вика.

-Оливия загуби бебето! - погледнах го в очите. Неговите се напълниха със сълзи. Не можех да го гледам така. Не изглеждаше добре - Добре ли си?

-Как е станало? - той говореше много тихо и мрачно.

-Простреляха я. Ако не беше Лиам сега щяхме да сме на погребение. - той отвори очи много широко. Явно се изненада.

Сестрата излезе. Обърнах се и видях, че Олив беше будна. Седнах на леглото и я погледнах в очите. Тя ме изгледа странно. Хари седна от другата й страна.

-Ха-ха-хари? - тя заекваше. Пак се притесни...

-Казах му, успокой се! - опитах се да я успокоя.

-Съжалявам, Хари! - погледна Хари в очите.

-Защо ми се извиняваш? Ти не си виновна! А и съм щастлив, защото ти си добре! - биваше си го с думите.