✨Избраната ✨

глава 5

Влязохме вътре и се настанихме на дивана. След няколко минути мълчаание и нервни погледи Гроувър рече:

-Y/n истината е, че ти си дъщеря на бог. Знам, че имаш много въпроси и обещавам ще отговоря на всички тях, но сега трябва да дойдеш с мен.

- К-къде да дойда- едвам успях да кажа

-В специален лагер за такива като теб. Там ще научиш кой е баща ти.

Никога не бях виждала татко и не знаех почти нищо за него. Все още не можех да повярвам какво се случва. Все още се надявах това да е просто сън, но колкото повече неща се случваха толкова повече знаех, че това е реално.

-Y/n- рече мама- знам, че ти е трудно да повярваш и най-вероятно ни мислиш за луди, но това е истината.

-Тогава защо не ми каза нищо досега.

-Колкото по-късно разбереш толкова по-добре за теб. Исках просто да те предпазя. Знаех, че този момент все някога ще настъпи. Гроувър е прав. Трябва да отидеш в лагера с него. Само там ще си в безопасност.

Мама винаги ме беше защитавала и подкрепяла и знаех, че е права. Някак си знаех, че случката с онзи тип няма да е последната.

-Добре-рекох аз малко неуверено- ще отида с Гроувър в този лагер, но първо-обърнах се към Гроувър и рекох- Какво си ти?

Гроувър без да казва нищо събу обувките си, но вместо човешки крака той имаше копита. За малко не припаднах.

-Аз съм сатир-рече гордо той- наполовина човек наполовина козел. Работата ми е да помагам на млади полубогове като теб да стигнат до лагера. Както и да се грижа за природата. В началото имах силни съмнения за теб, защото обикновено полубоговете или още казано героите не използват мобилни устройства или каквито и да е такива технологии, защото чудовищата ги усещат. Както и да е това няма значение сега. По- важно е да стигнем до лагера възможно най-скоро. Трябва да тръгнем още сега.

-Н-но не съм си оправила багажа, а и ходя на училище не мога просто така да тръгна.

- Спокойно погрижили сме се за всичко.- рече мама и отиде в другата стая. Не след дълго се върна с черна раница. Тя ми я подаде, а в нея имаше няколко тениски два чифта дънки и други.- По-добре да тръгваме. Не бива да губим повече време.

Слязохме пред входа. Мама отиде да докара колата. Аз и Гроувър стояхме пред входа и чакахме. Двамата стояхме мълчаливо. Беше наистина неловко. За щастие мама дойде бързо. Двамата се настанихме на задната седалка и потеглихме. Почти целия път премина в мълчание. Накрая не издържах и попитах.

-Как разбра за мен

-Когато се запознахме усетих че ти не си обикновен човек. Наблюдавах те за да съм сигурен. Когато прочете онзи надпис на екскурзията вече бях сигурен за теб. Говорих с майка ти и я предупредих да бъде готова за този момент. После ни нападна онзи циклоп и...

-Онова нещо с едното око е било циклоп?- рекох аз

-Да, попринцип повечето цикллопи са добри и са на страната на боговете, но има и такива които са срещу тях.

Имах още много въпроси,но не знаех откъде да започна.

-Пристигнахме!- каза мама като паркира колата пред една гора.

-Това ли е лагера?-попитах аз насмешка

-Не разбира се. Лагера е малко по навътре, но ще трябва да продължим само двамата.- рече ми Гроувър.

-Сбогувах се с мама. Надявах се, че скоро пак ще я видя. Едвам сдържах сълзите си, но трябваше да остана силна.

Изчакахме тя да потегли и двамата с Гроувър влязохме навътре в гората.

След не повече от 10 минути стигнахме до дървена порта. Предположих, че това е входа

. Усещах страх докато прекрачвах прага на портата. Нямах никаква идея какво ще има зад нея и какво ме очаква. Знаех само, че живота ми щеше да се промени напълно.