Глава 25

14 3 0
                                    

Времето минаваше бързо, когато нямаш възможност да мислиш за него. Бяха изминали дни от нападението и нямаше следа от враговете им. Бяха изпратени лагерници да проследят нападателите, но все едно никога не ги е имало. Нищо.

Още на следващият ден Гроувър заяви на y/n, че трябва да овладее новите си сили и да е сигурна, че има контрол над тях. Те двамата заедно с Пърси ходеха дълбоко в горите на лагера. Там Гроувър я обучаваше поне на колкото е способен. Не разбираше от такъв тип магия, но за краткото време от нейното обучение той установи, че силите и се влияят от емоциите, които преобладават

Един ден и трябваха часове да призове малко пламъче, а в друг ден и отнемаше секунди да призове огън способен да причини пожар в гората.
Силите и бяха непредсказуеми и неконтролируеми. Установиха че с всеки изминал ден обаче те сякаш се увеличават и на y/n й ставаше все по-трудно да ги контролира.

Пърси винаги беше там готов да потуши огъня ако се наложеше.

Мина седмица и половина от нападението и на y/n и ставаше все по-трудно. Е началото и беше трудно да призове пламък, но сега и бе трудно да го спре. Беше изнервена от това, което само стимулираше огъня във вените и. Никой от тях все още  нямаше идея откъде идват тези способности, но приоритетът им бе първо тя да ги овладее.

Сънища я мъчеха всяка нощ. Всички те бяха свързани с огън, но един се повтаряше вече няколко пъти.

Тя се намираше в голям коридор с червен под. На стените имаше колони, по които бяха изрисувани шарки.(корицата) Някой я викаше от другият край на коридора. Гласът, който бе чувала вече в главата си. Тичаше колкото се може по-бързо, но коридорът ставаше все по-дълъг и по-дълъг. Накрая тя припадаше от умора и се събуждаше на друго място. Помещението бе сиво. По стените бяха наредени статуи на богове или поне тя си мислеше, че са такива.

 По стените бяха наредени статуи на богове или поне тя си мислеше, че са такива

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Имаше черна врата насреща й.  Тя винаги отиваше и отваряше вратата и винаги се основаваше в мрак. Вратата зад нея се затваряше и единственият й източник на светлина изчезваше. Тя се опитваше да отвори врата, но тя бе заключена. Накрая от всякъде и никъде започнаха да се появяват пламъци. Те горяха всичко и нищо. Пламъците се увеличаваха с всяка секунда и накрая я поглъщаха независимо от опитите й да го спре.

Събуждаше се цялата потна и червена. Едната нощ тя премери температурата си и установи, че е доста над нормата. Пърси знаеше и се опитваше да намери значение на сънищата, макар че това не невъзможно. Те можеха да са всичко. Някой можеше да се опитва да я сплаши някак или заради вътрешните й тревоги или може би дори тези сънища бяха пророчество..

Цъкнете звездичката ✨

✨Избраната ✨Where stories live. Discover now