глава 27

19 2 0
                                    

Намираха се насред гората, там където приятелката им опитваше да усвои контрол над себе си.
Сега там стоеше Пърси незнаещ дали ще успее в начинанието си.
По заръка на сатира, той взе нейна вещ, която да помогне в търсенето.
Преди всичко помоли баща си и останалите олимпийски богове за помощ.
Той затвори очи.
Сякаш за него времето се забави. Насочи мислите си върху нея, върху собствената си сестра. Всеки звук на вятър, вода или песента на птичките заглъхна.
Накрая успя.
Тя бе в безсъзнание, но не бе в килия. Намираше се в голяма стая с голямо легло и копринени чаршафи.(Корицата) По светлината разбра, че там където е тя се свечерява.
Краката й бяха пленени във вериги, а целите и китки бяха оковани в стоманени поне на пръв поглед вериги.
Беше бледа и не мърдаше, но беше жива. Можеше да види лекото потрепване на гърдите й, когато вдишваше.
Отклони мислите си от нея и ги насочи към мястото.
Беше на последните етажи на висока стъклена сграда. Вероятно небостъргач.

Той чу гласове. Намираха се пред вратата на стаята. С много усилия насочи мислите си натам и се доближи до вратата. Макар и с огромни усилия не може да чуе точно какво казаха. Единствените две думи, които чу бяха Огнегрива и книга.

Внезапно се събуди от трансът си. Когато бе започнал слънцето все още беше ярков небето, а сега бе тъмно. Може би около полунощ. Гроувър все още стоеше там където бе и преди, но бе седнал на земята. Когато видя Пърси той се раздвижи стана.
- Беше крайно време
- Колко време съм...
- Бил в транс. Около 11часа. Какво толкова гледаше
- Всъщност не видях толкова много. Повече ми се сториха като 11 минути.

Беше изтощен и почти не падна, когато се опита да ходи, но Гроувър му помогна. Отидоха до хижата на Посейдон и по пътя не обелиха и дума. Беше рисковано че някой може да ги чуе. Когато останаха насаме Пърси му разказа всичко до най-малката подробност.
След известно време решиха, че ще тръгнат утре по изгрев. Гроувър отиде да уведоми Хирон като пропусна това с думите, а Пърси остана в хижата си. Той легна и за секунди се унесе в дълбок сън. Беше изтощен до краен предел.
Сякаш само затвори очи за секудни когато Гроувър дойде и започна да го ръчка да се събудят. Слънцето вече беше почти изгоряло. Може би беше около 6:30 сутринта.
Гроувър видя умората му и го остави още няколко минутки. През това време той оправи набързо багажа му който се състоеше от малко дрехи амброзия и като цяло важни неща. Пърси най-накрая с много мъки стана. Хапнаха набързо преди останалите лагерници да са станали и изпиха солидно количество кафе.
Пърси беше облечен така:

 Пърси беше облечен така:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

А Гроувър така:

Гроувър бе проучил сградите по описание на видението и се бе спрял на десетина ако не и повече

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Гроувър бе проучил сградите по описание на видението и се бе спрял на десетина ако не и повече. Кръгът им на търсене не беше малък но се надяваха да попаднат на нещо което ще им позволи по-лесно да я намерят.
Джаксън повика приятелят си черният Пегас Блекджак и двамата се отправиха на подвиг за спасяването на Огнената дъщеря на Посейдон

Цъкнете звездичката

✨Избраната ✨Where stories live. Discover now