✨Избраната ✨

глава 13

Аз и Пърси извадихме мечовете си. Очевидно той чак сега видя моя и ме погледна малко объркано. Гроувър също извади флейтата си. Някой не чакаше специална покана. И двете страни тръгнаха на бой. Не знам как щяхме да го победим. По рано едвам победихме двама от тях, като се има предвид, че единият дори ни се измъкна.
- Мислехте си, че ще останете незабелязани?- каза единия докато отблъскваше ударите на Пърси.
Гроувър не спираше да свири, но понеже се опитваше да не го пронижат не можеше да се концертира и нищо не ставаше. Успях да порежа единия и за миг той потрепна, но след това се овладя и продължи да напада.
- ГРОУВЪР!- викна му Пърси докато продължаваше да атакува.
-ОПИТВАМ СЕ!- отвърна му в отговор.
В следващия момент единия се опита да го обезглави и най-вероятно щеше да успее ако не се бях намесила и не бях отблъснала удара.
- Не спирай- казах му аз, а той засвири още по-бързо. Сетне земята се пропука и от нея бликнаха растения. Увиха се около двама от чудовищата. Отблъснах поредния удар и се затичах към оплетените в растения и промуших единия там където попринцип се намираше сърцето. Не беше едно от най-приятните чувства, които съм изпитвала. Пърси стори същото и с другото. Само дето заби меча си в окото му.

Пърси отиде до Гроувър и отблъскваше ударите. Докато сатира свиреше все по- бързо и по-бързо.
Знам, че не беше най-уместния момент за размисъл ама ми хрумна следното нещо
"В растенията има вода и ако мога да карам водата да бликва от земята, то защо да не мога да контролирам тази в растенията?"
Средоточих се и разперих длан. Усещах водата пред себе си. Усещах всяка капка в стеблата им, но и не само. Чувствах всяка капка кръв във вените си.  Средоточих се върху това което искам да постигна и си го представих по възможно най-ясния начин. И то стана. От растенията беше останало едно нищо. Само изсъхналия им труп. Водата се въртеше около мен. Средоточих се и я насочих към едното космато нещо. Тя се уви около врата му и го вдигна във въздуха.
Лиани увиха и последния. Затегнаха се около него и това позволи на брат ми да го прониже.
Той падна на земята , а ние си поехме дъх.
-Чакай малко- Пърси започна да се оглежда и да брои труповете- Едно, две..три...четири..не бяха ли петима?
Секудни след това един излезе от мрака и хвана Пърси за врата.
-Браво можеш да броиш- каза той с равен като земята глас.
-Пусни го- заповяда сатира. Долових лек страх в гласа му.
- И защо да го правя като просто мога да го убия- рече той докато затягаше хватката си около врата и ръцете на Пърси.

Макар с него да не бяхме толкова близки усетих пак онзи гняв надигащ се в мен, който бях изпитала в лагера когато Клариса ме удари.
Тук обаче нямаше вода. Тази от растенията отдавна се беше изпарила. Погледнах Гроувър, а след това Пърси.
Не изглеждаше като някой да има идеи.
-Какво искаш- опитвах се говоря с възможно най-равен тон. Надявах се това да ни спечели време докато измислим нещо.
- Искам нещото което притежаваш- той погледна по посока където беше Медальона
Чакай малко...тоя откъде беше разбрал. То Пърси не знаеше па тоя там каквото беше знаеше. Тоз да няма гадателски сили?
-Не знам за каква ми говориш- продължих със същия равен тон.
Той затегна още повече хватката си. Виждах как Пърси се бори за всяка глътка въздух и ни умоляваше с поглед да му помогнем. Трябваше да измисля какво да правя и то бързо. Не можех да му дам тризъбеца. Не бях чак толкова тъпа. Тогава ми светна още една гениална идея. Щом изтръгнах вода от растенията. И усещах тази в кръвта си. Какъв беше шанса да мога да контролирам и тази в кръвта на чудовището.
Погледнах Гроувър и му направих жест с очите ми да ми спечели време. Някак си успя да сме разбере. Дали не можеше да счете мисли? Нямаше да се учудя.
Той започна да говори някакви простотии, но аз не го слушах. Бях твърде средоточена. Каквото и да му казваше изглежда вършеше работа. Концентрирах се над чудовището, а след това си представих кръвта и водата в нея. Раздвижих леко пръсти, за да не ме види и в следващия момент той отпусна хватката. Плана ми проработи, но беше по-трудно отколкото очаквах. Самата кръв не беше само вода и много трудно я контролирах. Посейдоновия син осъзна какво правя и ме гледаше някак... странно.  Хватката се отпусна още малко и това даде шанс на Пърси да призове меча си. Той не се поколеба и промуши нещото в корема.
- Няма да избягаш. Ще те намерят- каза с затаен дъх косматия и издъхна.

Припаднах