✨Избраната ✨

глава 11

С Пърси влязохме вътре. Имаше два свободни стола и ние седнахме там.
Непознатото момиче имаше кафява, хубава, средно, дълга коса, кафеви очи, и перфекна кожа. Тенът и бе леко мургав. Тя ми махна дружелюбно, а Анабет ме гледаше малко на кръв.
-Здравей аз съм Пайпър- каза ми момичето.
-Здравей аз съм y/n!

Хирон се прокашля тежко и рече- Ще карам направо-започна той- y/n и двама от вас отиват на подвиг. Нямаме много информация, но трябва да действаме с това което разполагаме.
- Чакай, чакай...защо аз?
-Да, защо тя?- обади се Пърси.
- Защото такова е пророчеството.
- Какво пророчество? За какво говорите? Някой да ми обясни!
- Има пророчество за дъщеря на Посейдон, която ще определи бъдещето на Олимп. Ще разбереш повече после, но след като ти си дъщеря на Посейдон то значи пророчеството е в сила. Което довежда до въпроса. Кои ще са другите двама, които ще отидат с нея?...

*Час и половина по-късно*

Супер... изпратена съм на подвиг. Уникално. Подписах смътната си присъда. Аз, Пърси и Гроувър тръгваме утре по изгрев. А си нямаме и ни най-малка представа какво трябва да правим Единственото което знаем, е че неясни хора или там каквото са планират атака срещу лагера. И ние трябва да разберем кои са те, къде е базата им и да ги спрем. И познайте. За това цялото нещо имаме само осем дни. Просто прекрасно. По-добре няма накъде. Отидох в столовата, а Пърси остана в голяма къща. Седнах на масата и не след дълго храната бе поднесена.  Чак когато подуших прелестния мирис на храна осъзнах колко съм гладна.

Не след дълго Пърси дойде. Изглеждаше така сякаш е видял призрак. Всъщност тук дали е възможно да видиш талъв? Не знаех и не исках да разбирам.
- Хей, какво стана?
- Нищо особено.
Определно не беше нищо особено, но реших да не нахалствам затова само кимнах.

~~~~

Бях легнала на леглото и просто стоях. Не можех да заспя. Хиляди мисли препускаха през ума ми. Не знам колко време бе минало, но явно съм успяла да заспя, защото се събудих от ръчкането на Пърси.
- Знаеш ли, че говориш на сън? И че спиш като пън?
- Остави ме да спяяя- казах лигаво
- Имаме подвиг за вършене. Ставай или ще те полея с вода.
- Аз да не съм растение, че да ме поливаш
- Стига си мрънкала, а ставай.

Беше истинско мъчение да стана от леглото, а това беше само началото на деня. Не ми се мислеше какво предстои. Пърси ми каза да облека цивилни дрехи, защото не бивало да сме виждат с тениската на лагера.
Обякох си възможно най-добрите дрехи, които намерих:

Скрих медальона под горнището си. Още не бях казала на Пърси за него. Дали не трябваше да му кажа вече? Ще изчакам още малко. Така или иначе все някога ще разбере.

Дадоха ни раници с провизии дрехи и пари. Преди да тръгнем Хирон ме дръпна на страна и ми рече:
- Това е от баща ти. Той поиска да ти го дам когато заминеш на първия си подвига.- Той ми подаде един сребърен пръстен

- За какво ми е?
- Когато си в опастност просто си пожелай да ти помогне и ще разбереш.
- Но аз нямам навика да нося пръстени. Постоянно ги губя. Не мисля, че е добра идея да го взема.
- Това не е обикновен пръстен. Когато го сложиш няма да го усещаш и също така е омагьосан да се връща отново на ръката ти когато го загубиш.
- Яко
Взех пръстена и го сложих на пръста си. Пасна перфекно. Набързо се сбогуваха с нас и ние тръгнахме.

Ето ни сега. Пътуваме към Лос Анджелис. Гроувър каза, че от там трябвало да започнем. Как се е сдобил с тази информация и с какво ще ни помогне това никой не знае, но все пак тръгнахме натам. Взехме си билет за автобуса и потеглихме натам...