✨Избраната ✨

Глава 9

Продължавах да навлизам във водата докато накрая не останах без дъно. Когато стигнах над мястото на което бе светлината без да се замислям се гмурнах. Несъзнателно отворих очи и те зърнаха красив медальон с формата на тризъбец, чиято светлина  узаряваше всичко наоколо във водата. Ще прозвучи странно, но усещах енергията му. Все едно ме викаше. Без да се замислям посегнах към него и го взех. Когато той се озова в ръката ми светлината изчезна. Върнах се обратно на брега и за мое учудване осъзнах, че съм съвсем суха. Огледах мистериозното бижу по- добре.

Сложих го на врата си и усетих някакво странно усещане. Зачудих се дали не е по- добре да говоря с Пърси затова. Все пак тризъбеца бе знака на Посейдон. Нещо ми подсказа, че не е добра идея.

Уил- помислих си аз- Ами да, той ще ми помогне.

Тръгнах из лагера като скрих медальона под блузата си. Оглеждах се за Уил, но не го видях. Секудни по- късно се сблъсках с някого. Беше доста нацепено момиче с руса къса коса. Извиних и се и тръгнах напред но тя ме спря.
- Ти за коя се мислиш?- Рече момичето- ще ме бута тя и ще си мисли, че няма да и се размине?
-Беше без да искам, съжалявам.- Видях как още две момичета и едно момче на вид като тази с която се сблъсках да прииждат насам.
Въпросното момиче ме хвана за гърлото ми ме удари в корема. Аз паднах на земята от болка  Останалите трима вече бяха дошли. Не можах да ги видя, защото ми се виеше свят, но успях да чуя как се хилят.
Тогава усетих как яростта се надига в мен. Тази с какво право ме удряше? Оставих гнева да ме води. В следващата секунда огромна струя вода излезе от земята на милиметри от тая дето ме удари. След това още и още вода продължи да се появява. Водата ме обгради и се почувствах по-силна. Насочих гнева си към момичето без да се замислям за последствията. Водата сякаш ме разбра и тя удари тъпачката толкова силно, че я прати на почти двайсет метра от мен.
Няма да лъжа щях да продължа, но тогава чух Пърси, който ми крещеше нещо. Не го чух защото все още бях леко замаяна, но разбрах, че ми крещеше да спра. Осъзнах се малко и видях, че наоколо се бяха събрали лагерници. Някой ме гледаха със страх в очите, но други сякаш тайно се радваха и присмиваха на момичето.

Гледна точка Пърси:

Видях всичко което се случи от самото начало и ако трябва да съм честен бях изумен на какво е способна y/n. Клариса си го заслужаваше. Тя винаги се заяждаше с другите и биеше новаците. Въпреки, че ми беше приятно да гледам как y/n я побеждава се наложи да се намеся. Виках на y/n да спре, но първите няколко пъти тя не ме чу. Вече се беше събрала тълпа, която гледаше заинтересовано какво ще се случи, но аз продължих да викам. Не след дълго тя ме чу, освести се  и спря. водата утихна и се върна от там откъдето беше дошла. Видях как приятелчетата на Клариса гледаха уплашено сестра ми. Очевидно и тя го видя, защото се усмихна едвам едвам.

Гледна точка y/n
Само да бяхте видели погледите на ония тъпаци. Изглеждаха толкова смешно отстрани.
Пърси дойде при мен и ми помогна да се изправя.
Видях как момичето тръгва към мен макар и накуцвайки. Стана ми малко смешно, но се постарах да не показвам това. Тя погледна Пърси с още по- злобен поглед.
-Ще си платиш за това- каза през зъби тя докато ме гледаше на кръв
- Разкарай се Клариса, остави я намира- отвърна и Пърси
Тя ни погледна злобно още веднъж и си тръгна.
- Това си го биваше - прошепна ми Пърси, а аз се засмях леко.

Няколко часа по-късно

Гл. Т. y/n

Пърси ме заведе в хижата на Аполон и там видях Уил. Пърси му разказа набързо какво се е случило и Уил ме прегледа. Каза, че нямам някакви наранявания, но все пак ми даде да пия някаква течност. Вкусът и беше уникален. Все едно бях изпила глътка от рая. Веднага се почувствах по-добре
- Амброзия- Рече Уил сякаш бе прочел мислите ми- помага ни да се лекуваме.
Кимнах му в знак на благодарност.
- Почини си- продължи той- ще те видя след няколко часа.
С Пърси се върнахме в нашата хижа. Дори не знаех колко е часа и не ме интересуваше особено. Чак когато легнах върху леглото осъзнах колко съм изтощена всъщност. Заспах за секудни.

Клариса