✨Избраната ✨

глава 26

"Пази се" бе казал баща й в последният й сън

Всичко се случи със скоростта на светлината. Изневиделица нападнаха лагера отново. Лагерниците реагираха колко се може по-бързо. y/n още не се бе събудила, но разбра какво се случваше. Пърси го нямаше

За жалост нямаше достатъчно време за мислене. В хижата на Посейдон нахлуха трима едри мъже  е един, който беше сравнително по- кльощав от тях. Преди дори да е успяла да призове меча си те я хванаха и сложиха кърпа на устата и я упоиха.

Събуди се завързана. Беше почти сигурна, че се намира в кола или по-точно миниван.
Виеше и се свят и все още бе под въздействието на успокоителното или там с  каквото я бяха приспали. Беше завързана и страшно я болеше главата. Мъжът стоящ до нея забеляза, че тя будна. Той взе един парцал, намокри го с някаква течност го сложи на устата й. Тя отново заспа дълбоко.

В лагера беше голяма суматоха. Атаката бе вече приключила но този път не взела жертвите си. Имаше четири загинали лагерници и две нимфи. Лагерниците макар и изморени отделиха време да ги погребат и да се сбогуват с тях. Пърси лично почти не ги познаваше и не беше сигурен за имената им, затова той го прие по-леко. И без това имаше друга грижа на главата. Сестра му така и не се появи в боя и след това той така и не в намери. Последно я бе видял в хижата им преди той да излезе да се види с Анабет( приятелката му), но когато той отново отиде там нея я нямаше. Имаше само една съборена ваза, но това беше всичко. Можеше да е отвлечена но реши да изчака още няколко минути докато погребат загиналите.

Той съобщи на Гроувър и заедно решиха, че е добра идея да уведомят Хирон преди да предприемат някакви действия.

- Значи мислите, че y/n е отвлечена?

- Да и имам подозрения, че може атаката да е била само разсейване. -каза Гроувър

- Тя си има своята потенциал така е. Пророчеството ме притеснява. Ако те знаят са него нищо чудно, че са я отвлекли.

- Какво да правим? -попитя Пърси
- Аз предлагам- обади се господин Ди- да отидете и да я намерите час по-скоро. Тя ни трябва и ако наистина е отвлечена заради пророчеството то трябва да си я върнем бързичко
- Значи не се притеснявате за нея, а за пророчеството-каза Пърси
- Знаеш как стоят нещата Песи
- Името ми е Пърси
- Все тая. В крайна сметка трябва да я спасим независимо  защо. И двамата печелим.
- И как се очаква да я намерим?
- Тя носи онази вилица на врата си, нали?
- Тризъбец
- На кого му пука дали е вилица или тризъбец. Все го носи и ти като син на Посейдон можеш да се пробваш да го откриеш. Може да не си достоен за него, но все още си син на Посейдон и яко някой ще успее да го проследи то това си си Джинксън
- Джаксън.
Господин Ди не го отрази и отиде в една от другите стаи.
- Той е прав Пърси. Ако някой ще намери медальона и съответно y/n то това си ти. Гроувър да разчитам на теб, че ще му помогнеш, нали.
- Да господине. Да вземем ли още някого с нас.
Пърси бе готов да го сръчка защото освен тях никой друг не знаеше за тайната и, а взимането на още някой излагаше това на риск
- Когато я спасите ще сте трима, а ако вземете още някого ще станете твърде много. Чудовищата ще ви надушат доста бързо.
Пърси си отдъхна и двамата си тръгнаха.