Ще каза само едно - НЕ СЕ ВОЗЕТЕ В АВТОБУС С ОЩЕ ЕДИН ПОЛУБОГ И САТИР- Чудовищата ни усещаха от километри. Докато бяхме в лагера Пърси ми сподели, че чудовищата усещат полубоговете или иначе казано героите и колкото повече са толкова по-силна е ауртата им или нещо такова. И въпреки това ние тръгнахме с автобуса. Умно нали? Не знам как издържахме цял час без да ни нападнат. Първо автобуса спря. Уж казаха, че е повреда в двигателя ама не беше. Нападнаха ни някакви странни същества. Приличаха на мекотели ама не баш. Не разбрах много какво се случи, защото всичко стана много бързо, но някак им се измъкнахме. Хората гледаха малко изумени и объркани. Май и те като мен не разбраха какво стана. Излязохме от автобуса по най-бързия начин и побягнахме преди да са дошли още там каквото бяха. Поне не бяхме далеч от Лос Анджелис.
- Ами хората?- попитах аз- Какво ще стане с тях? Все пак те видяха всичко.
- В безопасност са. Те искат нас, а не тях. До това какво са видели... не се тревожи. Мъглата си знае работата.
Уил ми беше разказал за нея. Тя прикривала този свят от очите на обикновенните хора. Беше наистина яко. Беше ми интересно колко от новините по телевизията са били дело на мъглата.
Не след дълго пред нас се показаха небостъргачите на Ел Ей.
~~
Навлязохме в центъра на града. Слънцето вече бе над нас, а ние още нищо не бяхме свършили. С това темпо до никъде нямаше да стигнем.
-Дръжте си очите на четири- рече Гроувър
Продължихме да вървим безцелно. Накрая видях нещо да се скрива в една затънтена улица.
В началото си помислих, че е човек, но после погледа ми се проясни. Имаше странна форма на тялото, беше по-голямо от това на хората със сигурност и изглеждаше космато.
- Хей момчета вижте- посочих по посока на която бях видяла нещото.
-Какво, къде?- докато Пърси се обърнеше нещото вече се беше скрило, но Гроувър успя да го види.
- Ето там хайде- рече той и тръгна първи.
Стигнахме улицата и навлязохме в мрака. Не знам аз ли си въобразявах ама имах чувството че нещо ни наблюдава в сенките. Чуха се стъпки идващи право към нас и тогава ни нападнаха. Бяха две големи космати чудовища. Приличаха на мечка и баба Яга в едно. Пърси извади мечо-химикалката си, а Гроувър флейтата си. Не знаех какво да направя, исках да помогна с нещо. После се сетих за пръстена даден ми от Хирон.
"Когато си в опасност си пожелай да ти помогне"- беше ми казал той
- Пръстенче моля те помогни ми- казах под носа си- Ох това е нелепо как ще се моля на пръстен.
Обаче взе, че подейства. Пръстена изчезна и в ръката ми се появи прелестен меч с син камък на дръжката.
BẠN ĐANG ĐỌC
✨Избраната ✨
Viễn tưởng⚠️НОВА ИСТОРИЯ В СВЕТА НА ПЪРСИ ДЖАКСЪН ⚠️ Готови ли сте да навлезете в свят пълен с лъжи, тайни, битки, митични създания и богове? Ако да, то това е вашата книга- Tova zvuchi kato reklama na preparat za prane ama problema ne e moi. Murzeshe me da...
