✨Избраната ✨

Глава 21

Добре, разказвам набързо какво се случи и как ни хванаха и почти не ни убиха.

Отново.
Ох струпа ми се доста тези дни.

Проследих онзи, който се опита да ни убие преди по-малко от 24 часа в една стая и всичко вървеше добре. Няма да описвам подробно стаята. Беше си стая като стая само беше по-голяма и беше нещо средно между зала и лоби. Потвърдих съмненията ни, че те планират атака срещу лагера както и някои други неща които ще ви споделя по-нататък.
Та всичко беше наред и мислех да се омитам, защото не мислех, че ми трябва повече информация, когато моите двама велики мозъка, които се очаква да са по-опитни от мен бяха доведени в залата, в която се намирахме. Бяха завързани и в съзнание. Очевидно ги бяха спипали. Имаха една задача и те не можаха да я изпълнят като хората. Ако Пърси посмее да ме нарече новобранка, след това случайно ще го бутна на улицата.
Най-забавното бе, че там имаше поне 20 души, чудовища или там както от бяха, а аз бях сама и този път онези двамата нямаше как да се развържат. Бяха с белезници. Нямах план. Нямаше как да победя всички, да измъкна приятелите ми, и да изляза от сградата без да умра по една или друга причина, затова се довериха на инстинктите си, които учудващо не ми казваха да бягам, а да нападам. Нямах много време. Призовах мечът си и нападнах.
Познайте..и мен ме хванаха. Което го очаквах по-малко. Мислех си, че е по вероятно да ме убият, но се оказа, че ме искат жива и не ми отне много време да сетя защо. Медальонът все още беше
в мен, а те както стана ясно- го искаха
Онзи тип ми се представи най-накрая. Името му било Реймонд. Тъпо име, знам.
- Дообре Рей- Рей, надявам се да нямаш простите да ти викам така. На какво дължа честа онези двамата да са още живи.
Нямах идея защо се опитвах да го провокирам, но все пак го правех. Ако ме предизвикам собствената си смърт то сама ще се убия някак.

Рей Рей не обърна внимание на хубавият ми прякор и ми отговори

- Скъпа y/n помисли малко. Ако те умрат как ще получа хубавото ти бижу-каза той докато сочеше към медальона.

- Ами ако не искам да ти го дам? Какво ще стане?

- Ще ги убия и ще те накарам да гледаш как пламъкът е очите им умира. За жалост ти не можеш да умреш, защото ми трябваш жива. Но те..те са просто средство. Не е ли очевидно

В главата ми отново прозвуча онзи глас на жена, който бях чула в едно от последните ни битки.
- y/n ти си много повече от дъщеря на Посейдон. В душата ти има огън. ОГЪН който чака да бъде събуден. Намери го и го използвай. Събуди огъня в себе си, y/n

Всички все още стояха по местата си, а Реймонд стоеше и ме гледаше сякаш очакваше да кажа нещо, но аз бях твърде заета, за да го отряза. Гласът някак ми повлия и мозъкът ми започна на бързи обороти. Нямах никаква идея за какъв огън говореше затова го приех буквално и ти да видиш. Бях права, но беше изключително трудно. Факта, че реално контролирах огъня ме объркваше ужасно много но се опитвах да игнорирам това. Положих всичките си усилия и не след дълго усетих топлина на ръцете си. Белезниците се нагорещяваха. Гроувър разбра че нещо става и започна да говори. От това което чух попита Рей дали е замесен с историята в лагера и останалото ми е мъгла
Аз от своя стана не знаех как оставам средорочена. В главата ми беше каша и не знаех как да се чувствам от новината, ще АЗ, дъщеря на Посейдон контролирам огъня.
Както и да е. Белезниците бая пареха, но не усещах да ме изгарят жива както се очакваше.
След това се случи обичайното. Успях да ги разкъсам на две и да нападна. Някак успах да разкъсам с меча си белезниците на двамата ми умни другари и започнахме да се бием. Адреналинът ми идваше в повече затова си нямах идея къде се намирам и какво се случва.