✨Избраната ✨

Глава 7

Погледнах нагоре и тогава го видях. Знак малко наподобяващ на вилица светещ в синьо. Погледнах към останалите, но един ми се наби на очи. Пърси, който гледаше в шок, изненада и объркване едновременно.
- Това е знакът на татко- Рече той- Тов-ва означава че тя...Тя е дъщеря на Посейдон и моя сестра..- продължи все още видимо в шок.
Тогава се усетих. Това не беше вилица, а тризъбеца на Посейдон.  В този момент сиянието над мен изчезна. И останалите лагерници започнаха да ми се покланят и усмихват, но и в същото време да си говорят нещо помежду си. Беше наистина странно.
- Така се прави, когато признаят някого.- прошепна ми Уил очевидно видял объркания ми поглед
След известно време Хирон рече:
- Е след като вече знаем, чие дете си, няма да има нужда да спиш в хижата на Хефест. Пърси би ли я завел до вашата хижа.
-Д-да- каза той макар и малко объркан и без видимо желание. Защо имах чувството че той не ме харесва?
Той стана и ми направи знак да тръгна след него. Това и направих, но докато вървях все още чувах как всички си говорят, а Хирон се опитваше да ги накара да млъкнат. Толкова голям проблем ли беше, че съм дете на Посейдон? Тогава се сетих за това което каза Хирон по- рано. За някакво пророчество за дъщеря на Посейдон, но реших да ме мисля за това сега. Изведнъж Пърси спря и аз замалко не се блъснах в него. Бяхме пред много симпатична къщурка.

Влязохме вътре и Пърси ми показа кое е моето легло. Настаних се след което реших да разваля неловката тишина.
-Откога си тук?- попитах аз- Искам да кажа..отколко време знаеш, че-
-Съм син на Посейдон?- прекъсна ме той- Дойдох в лагера на 13, а сега съм на 18. Странно как не те е признал по- рано. Трябвало е да бъдеш призната още когато си била на 13. Всъщност на колко си?
-15- отвърнах аз.
- Интересно- отвърна ми той като взе някаква някаква чанта и тръгна да излиза- След малко е време за вечеря гледай да не се загубиш- каза ми подигравателно и излезе.
Имах чувството, че няма да се разберем с него. Както и да е. Чак сега забелязах, че на леглото си имам оставени няколко оранжеви тениски с надпис" Лагера на Нечистокръвните". Предположих, че това е нещо като униформа на лагера, защото всички носеха такива по-рано.

Преоблякох се набързо и  реших да се разходя. Реших, че ще отида на брега, който видях още в началото. Винаги съм обичала водата и вече поне знам причинната. Излязох от хижата и тръгнах натам. Няколко пъти забелязах, че останалите ме гледат докато си шушукат, но реших да не обръщам внимание на това. Твърде много ми се насъбра и не ми се мислеше за това сега. Стигнах до брега и  седнах на студения пясък. Заслушах се в шума на вълните. Не знам колко време стоях така, но вече беше доста тъмно. Реших да се връщам. Не бях особено гладна и просто отидох в хижата и седнах на леглото си. След около петнадесет минути гледане в една точка реших да си легна. В секундата в която заспах започнах да сънувам някви странни сънища. Попринцип моите сънища бяха странни, но този път бяха толкова подробни и реални. Сънувах някаква стая с четири стени от камък, под и таван. На пръв поглед нищо кой знае какво, но усещах странното чувство, че нещо ме наблюдава. Изведнъж подът пропадна и аз паднах в черна  дупка ....