✨Избраната ✨

Глава 20

Няколко часа по-късно:

Слънцето отдавна беше изгряло. Бяхме се скрили в една изоставен сграда, за да съставим план и да възвърнем силите си.  Никой от нас не говореше и се чуваха само звуците на колите по улиците. Чувствах тялото си доста по-добре, но споменът за случилото се не ми излизаше от главата. В един момент Пърси проговори

- Не можем да стоим тук вечно.  Почти съм сигурен, че онова нещо, което ни хвана планира атаката срещу лагера.

-Най-вероятно си прав Пърси, но откъде да започнем първо- отвърна му Гроувър

- Предлагам- започнах аз с малко несигурност. Предполагах, че може би са ми ядосани. Все пак това се случва заради мен. - Първо да се обадим в лагера и да им кажем какво имаме и след това да се опитаме да тръгнем по следните на онзи тип

- Идеята ти не е лоша, но ще е още по-добре ако ни кажеш за медальона, който той търси. Мислех, че след това сама ще ни споделиш, но явно нямаш такива намерения- отвърна ми Пърси без дори да ме погледне.

-Пърси!- скара му се Гроувър

- Недей Гроувър. Той е прав. Исках да ви кажа още когато тръгнахме, но не знаех как и Хирон ми каза да не споменавам за това и-
- Хирон ти е казал да си мълчиш?- рече Пърси и двамата с Гроувър впериха погледите си в мен.

- Да. Всъщност намерих медальона там- Свалих медальона си и го подадох на Пърси. - Малко преди да тръгнем на подвига. Стоях на плажа, когато го видях да сияе във водата. Не мога да опиша чувството, но знаех, че трябва да го взема. Хирон след това ми каза, че този медальон не бил виждат от две хиляди години. Дори той самият го мислел за мит. Каза ми също да не казвам, на никого включително и на теб Пърси. Съжалявам, че го скрих.

- Но защо си го намерила? - Пърси продължаваше да се взира в медальона.

- Хирон ми каза, че той ме е избрал. Бил много могъщ и трябвало да го пазя.

- Може ли..?- започна Пърси показвайки ми, че иска да го сложи.
- Разбира се.

Когато Пърси сложи медальона той заблестя и се откъсна от врата му

- Ауу това заболя
- Добре ли си? Какво се случи?
- Нищо просто..той ме опари. Явно не ме харесва.
-Може би само y/n може да носи. След като я е избрал.

Взех медальона от земята и го сложих обратно на врата си. Нищо не се случи.

- Както и да е..- каза Пърси леко раздразнен- Нека измислим план

~Гледна точка Пърси~

Чувствах се предаден. Мислех, че съм достоен син на Посейдон. Че той оценява всичко, което направих или поне, че изпитва малко благодарност. Защо даде на нея медальона? С какво тя е по специална от мен? Това не е честно. Опитвам се да се разбирам с нея, но не мога. Предполагам зад този медальон има нещо, което тя ще трябва да направи. И отчасти съм благодарен, защото не ми се поема на поредният смъртоносен подвиг като битката с Кронос( не питайте...дълга история) но все пак се чувствам пренебрегнат.
Както и да е... Измислихме план, който не беше нищо особено. Накратко трябваше да намерим онзи тип и да разберем дали той наистина иска да нападне лагера и евентуално да го спрем. Звучи просто, нали? Да ама само звучи.

Звъняхме в лагера по магическата линия ( и да, имаме такава, трябват ви само една златна монета и малко дъга) и им казахме за случилото се като пропуснахме някои малки детайли като например, че искат медальона на y/n и че ние знаем за него.
Хирон ни посъветва да внимаваме както винаги. Всъщност ни дадоха информация, която доста ни помогна. Хирон ни каза, че нещо щяло да се случи на ( адрес на улица). Нямах идея как той се сдобиваше с тази информация.

Гледна точка У/n:

Час по-късно:
Стигнахме до мястото и положихме големи усилия да останем незабелязани. 
Там гъмжеше от чудовища и факта, че не ни надушиха беше повече от чудо, а това беше доста забавно сравнение като се има предвид, че баща ми беше бог, а най-добрият ми приятел имаше кози крака и рогца под шапката.

-Трябва да се разделим- прошепна Гроувър- Твърде много са, за да стоим заедно. До броени минути ще ни усетят, макар че сме скрити тук.
( А да забравих да кажа. Бях е се скрили зад една кофа за боклук. Ще остана травмирана от тази миризма до краят на живота ми )
Преди Пърси или аз да проговорим покрай нас мина оня тип дето без малко не ми уби преди няколко часа и кавалерията му.

Видяхме как влизат в една сграда, не по далеч от 50 метра от местонахождението ни.
От друга страна пък друга подозрителна група чудовища мина покрай нас. Дочух единият да казва, че трябва да са предпазливи и внимателни, за да остане тайна. Пърси и Гроувър чуха това и планът вече беше почти ясен.

Набързо преговорихме плана, за да сме сигурни, че всичко е ясно. Измъкнахме се от скривалището ни. Аз заобиколих и минах между сградите и тръгнах по петите на моят "приятел". Пърси и Гроувър тръгнаха след онези, които дочухме. Планът беше прост. Трябваше да разберем какво се случва и кой точно е онзи и дали той стои стои зад това, защото едно беше сигурно. Каквото и да се случваше тук, то определно намесваше и лагера..