Част 4

1K 42 0
                                    

Ако не побързаме за училище щяхме да правим лицеви опори,а никой от нас не искаше.
След около 20 минути бяхме пред вратата на салона.Тихо влязохме и седнахме на пейките встрани.
-Ох..-въздъхна Луси.-Стигнахме на време и никой не забеляза.
Но в този миг господинът ни идваше към нас,но ние не бяхме единствените които са седнали на пейките.Какъв е шанса той да идва точно към нас?За жалост сгреших.
Той застана пред нас и смръщи чело.
-Закасняхте!-извика той.-Имате късмет,че съм в добро настроение, а сега почивайте да играете волейбол!-каза той и си тръгна.
-За първи път да е в добро настроение.-каза Мейси.
-Да...чудно защо?
Когато отидохме на волейболното поле и всеки зае мястото си.Трябваше да играем с другите класове.Изведнъж се чуха писъците на няколко момичета.Обърнах се натам и видях Майк заобиколен от момичета.
-Ти шегуваш ли се?-попитах иронично.
-Сам какво има?-попита Селина.
-Помниш ли,че ти казах,че баща ми иска да ме омъжи?-попитах я.
-Да и?
-Е това е човека за който татко иска да се омъжва.
-Сериозна ли?-попита учудено Селина.
-Оф, хайде да идем в съблекалнята до края на часа.Немога да го понасям.-казах аз
-Хайде какво толкова ще стане?-каза Селина.
След малко той се отдели от момичетата и тръгна към другата страна на волейболното мрежа.
Той ме погледна и ми се усмихна подигравателно.
Когато почнахме да играем след всяка една точка,която отбележи той ме гледаше с насмешка и се обръщаше към почитателките си,каито викаха за него все едно са на рок концерт.
На мен ми омръзна да го гледам и отидох до Селина.
-Хайде да се качим в съблекалнята,моля те?-попитах аз.
-Добре.-ми отвърна тя.
-Какво има Сам?Да не те хвана шубето?!-се смееше Майк.
-Сам остави го.Не си заслужава усилието.
Без да му обръщаме внимание отидохме към съблекалните.
-Омръзна ми от него!-извиках аз и вървях напред-назад из женската съблекалня.
-Успокой се...
-Как можаха от всички момчета за плейбоят на училището.-прекъснах я аз.
-Кажи да родителите си,че не искаш да се омъжваш.
-Лесно е на думи,но аз съм сигурна,че татко ще откачи.
След часовете седнахме всички на кафене.
-Вече ще знам,че по часът по английски ще взема мегафон.-каза Луси ядосано.
-Защо?-попита Мейси с весело изражение.
-Значи три пъти четох наглас ония текст,а тя все пак не чува!
-Хахаха...-засмях се.
След 10 минути решихме да се прибираме.Платихме сметката и станахме.
Чу се клаксон на кола.Обърнах се и видях черно Ферари,което бе паркирало близо до кафенето.Вратата се отвори и от там излезе Майк.Затвори вратата и дойде до нас.
-Какво искаш?-попитах грубо аз.
-Дойдох да те взема.-каза той и се усмихна.
-Няма да дойда с теб.Махай се!
Той се усмихна и ме хвана за ръката и ме поведе.
-Сам обадини се!-извика Луси.
-Д-добре...
Той отвори вратата и ме избута в колата и аз седнах на седалката до шофьорската седалка.Той седна на седалката до мен и си сложи колана и запали колата.
Аз си скръстих ръцете и се отпуснах назад.
-Какво?Да не се сърдиш,защото те бих на волейбол?
-Не се сърдя заради това.Ти защо се съгласи да си омъжа за теб?-попитах аз и малко се изчервих.
-Тайна!-каза той и се усмихна.
Колкото и да го мразя,когато видя усмивката му нещо в мен сякаш потрепва и макар,че винаги се опитвам да скрия зачервеното си лице.
-Ами ти?-ме попита той.
-Какво аз?
-Защо не искаш да се омъжиш за мен?
-Просто не ми се струва редно...смисъл ние още не сме завършили 12 клас, а вече искат да се женим.
-И какво толкова?
Аз го погледнах ядосано.
-А и това е само една сватба.-добави той.
-Как можеш да говориш така?
-Ти....да не харесваш някое момче?
-Н-не.. защо питаш?
-Ей така.
След 10 минути стигнахме пред къщата на дядо.
-Какво правим тук?-попитах аз.
-Родителите ти искаха да те доведа тук.
-Защо?
-Не знам.
Той отключи вратата и ми направи път да вляза.
-Откъде имаш ключ за къщата на дядо?-попитах учудено аз.
-После ще ти кажа.
Влязохме във всекидневната и видях майка ми и баща ми да седят на дивана срещу дядо.
-Какво става?-попитах аз и всички ме погледнаха.

Принудена любовDonde viven las historias. Descúbrelo ahora