Принудена любов

Част 19

Аз се усмихнах.
-Ще разберете на бала!-казах им аз.
-Много си лоша!-каза Сабрина.
-Защо криеш от нас?-нацупи  се Луси.
-Спокойно!-Усмихнах им се.-Утре вие ще ми помогнете, нали?
-Естествено!-ми отвърнаха те.
-Утре ще ви обясня.Хайде да си лягаме!
След като затворих скайпа и изгасих лаптопа си легнах много доволна.
Майк нямаше представа какво го очаква.
На сутринта се събудих към 11:30 както обикновенно и отидох в банята измих си зъбите и се изкъпах.
Върнах се в стаята си и се облякох.

Слязох долу и отново чух гласове.
-Е, днес е денят,нямам търпение!-каза рядасттна майка ми.-Тя ще бъде много изненадана.
-Надявам се!-чух гласът на Майк.
-Ще ми обясните ли какво криете от мен?-попитах аз малко раздразнена.
-Добро утро мила! Как спа?-попита ме майка ми.
-Не е важно.Е ще ми кажете ли!?-попитах аз.
Те се спогледаха и се усмихнаха.
-Гладна ли си?-ме попита той.
-Не сменяй темата!-скръстих сърдито ръце.
Той се приближи към мен и ме прегърна.Сля устните си с моите.
Чух как майка ми се хилеше отзад и побързах да прекратя целувката.
Отдръпнах се от него и го погледнах сърдито.
-Защо ме целуна?
-Не може ли да те целуна?-той ме погледна,а аз се губех във неговите кафяви очи.
-Аз..аз имам работа и ще изляза!
-Къде ще ходиш?-попита ме той.
-Имам работа!
-Каква?
-Тайна!-намигнах му.
Излязох от нас и преди да отида на пазар,решех да отида при дядо.От доста време не съм ходила.
След няколко минути бях пред болницата и се качих в неговата стая.
Почуках.Едвам чух тихият му дрезгав глас, който ми казваше да вляза.
-Здравей дядо!-седнях на стола до леглото му.
-Какво те води тук?-погледна ме.
Очите му вече не бяха същите.Нямаше и капчича живот в тях,но преди не беше така.
-Не ме гледай толкова тъжно,дете!-каза ми той с усмивка.
-Как си дядо?
-Тук се грижат за мен не се тревожи!
-Скоро ще се прибереш и ние ще се грижим за теб!-усмихнах му се аз.
Стоях при него още около половин час.
Излязох от болницата и отидох до близкият пазар да взема всичко което ми трябваше.Извиках си такси и се прибрах.
Когато влязох във вкъщи разбрах,че съм сама.
Качих се в стаята си и скрих за всеки случай торбата в гардероба.
Трябваше да отида в училището малка по-рано за да заложа капана за господин плейбой.Телефона ми звънна.Беше Луси.
-Ало?
-Сам в колко часа да се чакаме пред училището?
-Не знам аз след малко ще трябва да ида и да заложа капана,после ще трябва да се прибера и да се оправя за бала.Казвам ти Луси тази вечер  Майк никога няма да я забрави!
-Ами танците?
-Какви танци?-попитах аз неразбиращо.
-Нали неможеш да танцуваш?
-Да забравих.Спокойно и без това няма да танцувам!
-Така ли?
-Луси аз ще ти затварям ще се видим довечера!
-Добре чао!
-Чао!
След 10 мин взех торбата от гардероба и си извиках такси.
След 2/3 минути  беше пред нас.
Излязох и се качих в таксито.Казах на шофьора на къде да кара и след няколко минути бях пред училището и се запъти бързо към салона където щеше да се проведе бала.
След 20 минути приключих с подготовката за номера на бала.
Прибрах се за да мога да се оправя.
Тъкму влизах в нас и се качих по стълбите.
-Здрасти!-поздрави ме Майк,който излизаше от стаята си.
-Здрасти!-отвърнах му аз.
-Къде беше?
-Не те засяга!-отрязах го аз.
Той хвана ръката ми.
-Напротив,засяга ме!
-И защо?-намръщих се аз.
-Много просто!-каза той и се усмихна с дяволитата си усмивка.-Защото си моя!
Той ме придърпа към него и  усните ни се сляха в страстна и настоятелна целувка.
Опитах се да си отдръпна от него,но той ме беше хванал здраво.
Отпуснах се и не  след дълго той отпусна хватката си,а аз само това и чаках.Настъпих го по кракът и избягах в стаята си.
Той щеше да съжелява за това.
Отворих леко вратата на стаята си,за да видя дали Майк е още там.Нямаше го.Бързо побягнах към банята и влязох вътре.
След като се изкъпах излязох и видях Майк,който се качваше по стълбите,а аз бях само по кърпа.
Той ме погледна и аз замръзнах на място.
Гледаше ме със хищният си поглед.Бързо побягнах към стаята си и тръшнах вратата зад мен.
Цялата бях чарвена.Този кретен ме видя по хавлия.
Изсуших косата си и облякох роклята(Роклята на Сам е по-горе).Изправих косата си и си сложих сребърни обици.
Обух си обувките.
Стана време да тръгвам.
-Сам слизай няма да те чакам цяла вечност!-чух досадният глас на кавалера си от долният етаж.
Време е за екшън.
Слязох долу и Майк ме хвана за ръка.
-Ох, колко сте ми красиви!-извика майка ми.-Нека ви снимам!
Майка ми взе апарата и ни направи сумати снимки.
-Мамо трябва да тръгваме!-казах и аз надеждата да спре със снимките.
-Ол,да добре.Чао, забавлявайте се!
Излязохме навън и Майк ми отвори вратата на колата за да вляза.
-И Майк късмет!-се провикна майка ми.
За какво ще му трябва късмет?
Тези двамата са много странни.
-Майк влезе в колата и тръгнахме към училището.
След 5 минути бяхме там.
Той паркира близо до входа на училището и слезе.Изчаках му да ми отвори вратата на колата и го хванах за ръката.
Може би бяхме закъснели с поне 20 минути,но когато влязохме в гоямата зала там имаше много хора,които танцуваха на силната музика и се забавляваха.
-Аз ще ида да потърся момичетата!-извиках му аз понеже музиката беше много силна.
-Добре!
Бутах се в тълпата за да ида да масите където бях сигурна,че са седнали там.
-Сам!-чух гласът на Луси,коята идваше към мен.-Къде ти е кавалера?
-Не знам, сигурно е отишъл при неговите приятели!
Пристигнахме до масите където бяха седнали.
-А вашите кавалери къде са?-попитах аз.
-Ще дойдат!-каза Селина.
-А сега ни кажи за плана!-настоя Мейси.
-Добре, хайде!-казах им ентусиазирана аз.
Заведох ги посредата на дансинга.
-Погледнете нагоре!-им казах.
Те погледнаха на горе и видяха две кофи,които бяха вързани една за друга.
-Какво е това?-попита Селина.
-Това е моето отмъщение!-казах с усмивка аз.
-Какво има във кофите?-попита Луси.
-В едната има боя,а в другата гъши пера и рибешки вътрешности,ще бъде забавно!-погледнах ги.-Но първо някой ще трябва да отиде горе и да отвърже важето!
-Аз ще го направя и без това нямам друга работа!-каза Мейси.
-Мейси чакай сигнала ми!-и казах.
Изведнъж Майк дойде.
-Здравейте дами!-каза той.
-Здравей!-поздравиха го.
-Ще имате ли нещо против да открадна Сам за малко!
-Не естествено!-каза Луси.
Цяла вечер танцувахме, макар аз да танцувах,като сякаш ми се ходи до тоалетна. Време беше отмъщението ми да дойде.
Бяха пуснали някаква балада и отведох Майк посредата на дансинга,точно под кофите.
Танцувахме в такт с музиката и той заговори.
-Сам?
-Да?
Изведнъж всички ни наобиколиха.
-Какво става?-попитах учудена аз.
В следващият миг видях Майк на колене пред мен.
-Майк,какво правиш?
-Саманта Хоуп ще се омъжиш ли за мен?
-Какво?
Чух всички как си сушукаха,а през товя време Майк извади красив пръстен.
-А-аз не знам какво да кажа?-казах аз.
-Кажи да!-викаха всички.
Всички ме гледаха.Каква трябваше да правя?
-Д-да!-казах аз и във следващият миг се пръснаха конфети и всички се радваха с изключение на един.
-Какво?-Джейд пристъпи ядосано и избута Майк преди да ми сложи пръстена.
-Аз трябва да се омъжа за теб не тази грозница!-развика се тя.
В следващият момент красивата и чарвена рокля бе изклепана с боя,гъши пера и рибешки вътрешности.
-Какво по....?
Всички се разсмяха.
-Ще си платиш за това!-извика тя и побягна към женската тоалетна следвана от нейните слуги.