Едно момиче принудено да се омъжи за човек,който не понася и е принудена да живее с него.Тя преминава през най-различни трудности и разбира,че само това момче може да я разбере истински и да отвърне на чувствата й.
-Какво разглеждаш? -Нищо интерестно!-каза той и остави телефона си на нощното шкафче. Облякох пижамата си и легнах. На сутринта се събудих и забелязах,че Майк го няма.Станах и се насочих към банята. След като излязох слязох по стълбите.Отидох в кухнята и тъкму да отворя хладилника видях,че на вратата му има закачена бележка. Отивам на работа ще се върна преди да си отишла на лекар! С обич твоя грижовен и красив съпруг! О,да вярно,че днес имах запазен час. Стана 12:20 реших да се преоблека,сигурно Майк щеше да ме чака пред болницата.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Облякох се и вързах косата си на опашка. Преди да изляза звъннах на Майк 3 пъти,но той не вдигна. Извиках си такси и потеглих към болницата. След като стигнах пред болницата се огледах за колата на Майк,но не я видях. Отново му звъннах,но отново нищо. Изчаках го малко с надеждата,че ще дойде,но малка част от мен знаеше,че няма да дойде. Влязох в болницата и там ме насочиха на третия етаж. Почуках на вратата и отдругата страна се чу леко "влез". Влязох и видях жена на около 40 с черна коса вързана на кок. -Ти ли си Саманта Джоунс? -Да!-отговорих плахо аз. -Ела легни,нека видим бебето!-каза ми тя и стана от бюрото си. -Съпругът ви ще дойде ли,обикновенно и бащите са тук първия ден? -Не...той е на работа!-казах аз когато легнах. -Не се притеснявай сигурно ще дойде другият път! -Да сигурно... -Вдигни си блузата! Леко я повдигнах и лекарката постави студен крем на корема ми,от който изтръпнах. След като излязох от болницата отново се огледах,но го нямаше.Извадих телефона си и за пореден път звъннах на Майк,но отново не ми вдигаше. Извиках си такси и вместо да се прибера отидох в компанията в която работи Майк. След няколко минути стигнах и се отправих към голямата сграда. -Добър ден,търсите ли някой?-каза един от пазачите,който се приближи към мен. -Майк Джоунс!-казах аз. -А вие сте? -Саманта Джоунс,съпругата му! -Ще ви заведа при него!-каза той и ме поведе към асансьора. Качихме се на последния етаж и той ми показа къде е офиса. Отвън имаше бюро с документи,но явно секретаркста я няма. Почуках на голямата врата,но не чух отговор.Леко отворих. -Хайде съпругата ти няма да разбере!-каза някъв женски глас. -Не аз.... -Не си искал да те женят нали?!Тогава защо се притесняваш?Няма да кажа на жена ти. Как исках да вляза вътре и да я хвана за коста, и да я забия в стената,докато главата и не се пръсне. Но реших да остана и да чуя той какво ще и каже. -Казах ти женен съм и неизпитвам никакво привличане към теб! -О,хайде де Майк ти.... Писна ми.Влязох и си сложих фалшивата усмивка.Секретарката бързо се изправи и взе някакви листи.Приближих се до нея и я ударих силно по бузата. -Как можахте да....-каза тя,но аз я прекъснах. -Изчезвай оттук,защото ако останеш и минута неотговарям за последиците!-казах и аз. Тя погледна Майк,а той само се усмихна. -Махай се!-каза той. Тя бързо избяга от офиса. -Уволни я!-казах аз и скръстих ръце. Той стана и дойде до мен. -Много ми харева как ревнуваш!-каза той и се наведе да ме целуне,но аз извърнах глава. -А аз не харесвам когато ти не си изпълняваш обещанията! -Какво пак съм направил? -И питаш?!Нещо да си забравил? -Не какво? -Болницата?! Замълча няколко секунди. -Забравих..извинявай! -Или беше зает със секретарката си?! -Не ставай смешна,просто съм забравил! -Щом казваш! -Хайде Сам,не ми се сърди,просто имах много работа и съм забравил,а как е то?-посочи към коремът ми -Добре е! -Знаш ли вече какво е? -Не,чак след 4-тия месец! Той въздъхна и ме придърпа към себе си. -Ако те изведа на вечеря ще ми простиш ли? -Не! -Защо? -Защото миналият път ми обеща,но така и не дойде! -Но сега ще излезем,хайде! -Аз трябва да таръгвам!-казах аз и се запътих към вратата. -Стига Сам,сърдиш се като малко дете! Не му обърнах внимание,а продължих към вратата. -Саманта!-извика той. Почти стигнах до вратата,когато усетих как Майк ме хвана и ме притисна към стената. -Майк,пусни ме! -Няма,докато не ми простиш! Започна да целува шията ми,после надолу по ключиците. -Майк.... -Прощаваш ли ми?-попита той и вдигна поглед към мен. -Някой ще влезе... Той продължи да ме целува.Изведнъж чух почукване на вратата. -Г-н Джоунс? -Престани..-казах му аз тихо. -Прощаваш ли ми? -Майк сега не е ..... -Прощаваш ли ми? -Да,да прощавам ти,а сега престани! -Изчакай ме отвън аз ще дойда след малко!-каза той и се отдръпна. -Не съм казала... -Искаш ли да продължим? -Добре,добре ще те изчакам! -Влез!-каза Майк и вратата се отвори оттам влезе мъж на около 30-32 години с черна коса и тъмни очи. -Сам изчакай ме навън!-каза той и се отправи към бюрото си. Излязох и видях,че бюрото на секретарката е празно,седнах на него и започнах да разглеждам документите. Видях,че след месец Майк има командировка и ще е извън града за да се срещне с някакъв представител на друга фирма.Реших да се поразровя малко в компютара,видях,че историята наскоро е изтрита. След час мъжът излезе от кабинета ядосан,а Майк след него. -Какво стана?-попитах. -Ще ти кажа като седнем някъде!Къде искаш да отидем! -Не знам може би е ресторант за бързо хранене! -Сигурна ли си? -Да,хайде! След няколко минути се настанихме в един ресторант за бързо хранене и си поръчахме бургери. -Е, кажи ми какво стана? -Искаше да дам компанията на него и синът му,защото не съм бил готов за нея и такива глупости..-Въздъхна.-Избра ли къде да учиш? -Всъщност да,харесах си един университет и утре ще отида да проверя дали ще ме приемат! -Ясно... -Майк? -Да? -Имали нещо друго,което трябва да ми кажеш? -Ще съм извън града другия месец,но ти явно знаеш!-засмя се.-Искам да разбера повече за университета! -Какво има за разбиране още не знам дали ще ме приемат!? -А как се казва? -Защо ме разпитваш? -Интересно ми е! -Щом казваш!-продължих да се тъпча с бургера и забелязах,че Майк се взира в мен. -Какво?-попитах.-Да нямам нещо по зъбите? Той се засмя. -Нищо нямаш! -Тогава защо ме гледаш така? -Красива си!-намигна ми той. Аз се изчервих. -Искаш ли да се приберем и да гледаме някой филм? -Вместо да се прибираме,защо неотиден на кино? -Добре,кой филм искаш да гледаме? -50 нюанса по-тъмно! Майк ме погледна като попарен. -Сигурна ли си този филм... -Майк не съм дете,знам какъв е!