Едно момиче принудено да се омъжи за човек,който не понася и е принудена да живее с него.Тя преминава през най-различни трудности и разбира,че само това момче може да я разбере истински и да отвърне на чувствата й.
Мина месец Сабрина,Мейси,Селина и Майк ги нямаше.Поканих Луси да остане в нас,за да не съм сама. С нея ходихме редовно на лекар. В университета всичко беше наред.С Ник се сприятелихме,все още имах лошо чувство за него,но реших да го загърбя. -Хайде Сам, докато се оправиш магазините ще затворят!-провикна се Луси от долния етаж. -Идвам!-казах и аз. С Луси решихме докато още съм слаба да си вземем дрехи и след като имам корем да съм подготвена. След 3 часова обиколка на мола бяхме взели някой неща. Минахме покрай една книжарница и аз влязох да разгледам дали някоя книга ще ми хване окото. Видях една книга за бебета и я взех,реших да я купя с още няколко книги. Когато подадох книгите на продавачката тя започна да ги маркира,и щом стигна до книгата за бебета тя ме изгледа странно. -Какво има?-попитах. -Надявам се тази книга да не е за вас? -За мен е! -Но вие сте едва дете не ми казвайте,че сте бременна?! -Това вас не ви засяга! -Но как може да сте бременна,ако бяхте моя дъщеря нямаше да се стигне до това! -Но не съм.... -Сам какво става?-Луси влезе и ме погледна. -Ами... Докато си отворя устата,тази нахална жена ме изпревари. -В какво се е превърнало днешното поколение..-въздъхна тя.-И вие сигурно сте бременна.. -Не,аз.... -Не можете ли да се пазите,за тази работа има презарвативи! -Може ли вече да си взема книгите и ако обичате не ми се бъркайте в личните неща!-казах и аз поставих парито до нея и си взех книгите. Излязох от този тъпия магзин.Какво я бърка нея? -Сам почакай!-Луси тичаше след мен. -Извинявай Луси просто се яядоса!-казах аз. -Няма проблем хайде да се прибираме и да гледаме някой филм! След час се прибрахме.В 18:00 ще говоря с Майк,откакто замина много ми липсва. Докато Луси правеше вечеря,аз бях в спалнята и тъкму включвах лаптопа и цъкнах иконката на скайп. Точно тогава Майк ми звънна. -Здравей!-поздрави ме. -Как си? -Бил съм и по-добре!-тонът му беше леко студен. -Станало ли е нещо? -Не знам ти ще ми кажеш?! -Майк не ми се играят игрички,днес една продавачка ме ядоса! -Продавачка,а? -Да.. -Сигурна ли си че не е някое момчe?! -Майк за какво говориш? Той само извъртя очи. -Какво ти става,Майк,искам да ти сподети как е минал денят ми,а ти се държиш ужастно,ако продължаваш да се държиш така... -Саманта да не си посмяла!-извика Майк. -Когато си оправиш отношението към мен тогава ще говорим!-казах аз и затворих лаптопа. След 1/2 минути телефонът ми почна да звъни.Щом видях кой е направо натиснах червената слушалка. Телефонът звъня още няколко пъти,писна ми и направо го изключих. След някъде 5 минути чух почукване на вратата.Луси влезе. -Търсят те!-каза Луси като се приближи. Изправих се от леглото и грабнах телефона от ръката и.Без да поглеждам знаех кой е,затова веднага натиснах червената слушалка. Зарових глава във възглавницата. -Пак ли се скарахте?-попита тя,сядайки на ръба на леглото. -Казах му за онази жена от книжарницата и той ме пита дали не съм била сигурна,че не е било някакво момче,как може да си мисли такива работи! -Сигурно те ревнува... -Но от кой, не съм му давала повод? -От известно време сте разделени и той сигурно се притеснява да не си харесаш друг! Тефонът на Луси звънна. -Не ми казвай,че пак е той?-казах ядосано. -Не,баща ми е !-тя излезе да говори. Включих телефона си и се заиграх на една игра. Телефонът ми извибрира получих съобщение от Ник: "Хайде утре на море?" Може би идеята е добра. Луси влезе и седна на леглото. -Хайде да гледаме страшен филм?-предложи. -Добре.Ник иска утре да идем на море,съгласна ли си? -Може! Сам:Добре.Към колко ще се срещнем? Ник:Към 13:00 пред паркинга на плажа! Сам:Добре. Гледахме страшен филм,който не беше толкова страшен,този беше повече гнусен отколкото страшен. Събудих се от виковете на Луси. Бързо изтичах до нейната стая и влязох с гръм и трясък. -Луси,добре ли си?Крадец ли има? Беше седнала на земята пред гардероба си. -Не, по-лошо е!-каза тя. По-лошо от крадец?Убиец?Но посред ден,странно? Двете се гледахме няколко секунди и тя закри лицето си с ръце,като измрънка нещо. -Какво, не те чух? Отново измармори. -Какво?-вдигнах въпрусително вежда. Тя ме погледна и извика. -Нямам хубав бански.... Тя се шегуваше, нали? -Само заради това? -Трябва да идем до мола!-каза тя и се изправи,като се доближи до мен и ме хвана за раменете. -Но е толкова ранооо....-казах аз. -Рано?10:00 часа е! -Добре де,добре ще отида да се преоблека и идвам! След 20 минути бях готова.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Сресах косата си и слязох долу. -Готова ли си?-попитах Луси,която слизаше точно зад мен.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
-Да,хайде! Излязохме от нас и се качихме в колата на Луси. След няколко минути стигнахме до големият мол и започна нашето търсене на идеалните бански. След като и двете си купихме бански тръгнахме към вкъщи за да може бързо да се преоблечем. Стана 12:34 аз бързо слизах по стъпалата облечена в лятна бяла рокля,а косата ми беше на плитка.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Под роклята си носих банския,който си купих. -Идвам!-каза Луси слизаща по стълбите.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
След като и двете бяхме готови по най-бързия начин излязохме и се качихме в колата на Луси. След няколко минути снигнахме и видяхме Ник да ни чака с още едно момче,което ми се стори доста познато...това не е ли....Даниел?