Част 52

316 15 1
                                    

-И къде си мислите,че отивате?-тонът му излъчваше смесица между насмешка и презрение.-О,и това ако не е детектив Диксън радвам се да ви видя от доста време не сме се виждали.-погледът му се премести от Гейб към Ема.-А ти кучко къде си мислиш,че отиваш след всичко,което направих за теб така ли ми се отплащаш,Шон не съм очаквал точно ти да ме предадеш...нарани ме.

Г.Т.С.

От зловещата му усмивка цялото ми тяло се разтрепери,страх ме е..

-А ти трябва да си Майк братът на онази кучка..

-Не я наричай така!-изкрещя Майк.

-Или какво?Ще ме набиеш?-зловещият му смях изпълни цялата стая.-Хванете ги!

Груба мъжка ръка ме хвана за лакътя.

-Не я докосвай!-изкрещя Майк,който тръгна към мен,но веднага спря като видя пистолета опрян плътно до главата ми.

-Още една крачка и ще ѝ пръсна главата!-каза мъжът,който ме държеше.

Рик ни огледа внимателно и се намръщи.

-Съмнявам се само те да са дошли, доведете още мъже и огледайте района!-изкрещя той,погледът му се насочи към нас.-И ако намерите някого го убийте!

Няколко мъже излязоха  бързо от къщата.

-А сега,какво да ви правя?-каза с досада той,насочвайки пистолета си към всеки от нас.

-Знаеш,че все някога ще влезеш на топло,нали?-усмивка се появи на лицето на Гейб.

Рик отиде до Гейб и го удари с мощен юмрук по лицето,от което Гейб изплю кръв.

-Много ти знае устата полицайче,ще се радвам ако мога да я затворя завинаги!-Рик беше полудял.

Той продължаваше да удря Гейб и се смееше......той се смееше.Изтръпнах.

-Голям си страхливец!-извика Майк.

Но какво прави той?

Рик се изправи от Гейб,чието лице беше цялото в кръв и отиде до Майк,и го удари силно,но Майк не падна,а изплю кръв точно в лицето на Рик. Побеснял Рик го удряше и удряше.

-Мааайк!!!-изкрещях.

Рик хвана Майк за косата и го приближи до себе си.

-И какво те кара да мислиш така ?

-Само страхливец би ударил човек,който не може да се защити!-Майк.....той се усмихва.

-Ти ще умреш първи,мислех да те оставя,за да гледаш как убивам нероденото ти дете,но явно няма да оживееш,за да го видиш! 

От всяка дума на този луд настръхвам.Моля те, Боже нека всичко свърши...

Сякаш Бог бе чул молитвите ми.В същият миг много полицаи бяха влезнали и насочиха оръжията си към Рик.

-Рик ограден си, пусни заложниците!-извика един  полицай.

-Добре,хванахте ме.-той се изправи и с бавни крачки и вдигнати ръце тръгна към полицията.

Или поне така си мислихме.

Посегна към мен и ме дръпна за косата,карайки ме да се изправя.Бях с гръб към него,а той притисна малко метално острие към вратът ми.

-Сега,ако не искате тази курва да умре ще ме оставите да изляза оттук!

Започна да ме бута редом с него към входната врата,но цялата къща беше заобиколена от полицаи.

-Хайде полицайче или няма да отнема само нейният живот!

Ножа,който беше насочил към гърлото ми се спусна надолу по корема ми.

-Моля те......недей...-промълвих аз,сълзите ми се сипеха от очите.

-МЛЪКВАЙ КУРВО НЕ РАЗГОВАРЯМ С ТЕБ!-изкрещя той и е стисна по-силно,от което лек стон от болка излезе от устата ми.

-Пусни я!-гласът на Майк привлече вниманието на всички.

Майк държеше пистолет насочен към Рик.

-Нима малкото момченце ще стреля,не ме карай да се смея!

-Казах да я пуснеш,копеле!

-Хайде,стреляй да те видим лигльо!

Никой не смееше да помръдне...
-Рик моля те пусни я тя е невинна..- промълви Ема през сълзи.
-И какво от това,нима не съм убивал невинни?
Видях как я гледаше с поглед,който можеше да я убие.
-Нима забравяш,че съм убивал деца,та какво остава за бременни жени!-задавеният му смях ме накара да настръхна.
Ако ме убие какво ще стане с мен и по-важното с моето дете?
Погледнах Майк той все още бе насочил пистолета си към Рик.Трябваше да му дам възможност да стреля,но как без да нарани мен.....освен ако ме нарани.
Но има и вероятност с този план да навредя на бебето,но трябва да направя нещо. Съжалявам бебчо,но трябва да се отървем от този човек.
-Майк...стреляй.-извиках.
Всички погледи бяха насочени към мен.
-Ти да не полудя?-извика Майк.
-Направи го,но ми обещай,че каквото и да се случи с мен ще спасиш детето ни!
Чу се силният смях на Рик.
-Това искам да го видя.Да, хайде направи го,простреляй жена си и нероденото си бебе.
Хайде любов моя,можеш.
Рик стисна бузите ми.
-Виждаш ли Саманта,той е страхливец,дори да жертваш твоя живот и този на уруда,който расте в теб!
Виждах как Майк се колебаеше,но няма време. Съжалявам бебче,ако нещо се случи с мен,грижи се за баща ти.
-СТРЕЛЯЙ ВЕДНАГА!-изкрещях.

Чух изстрела и последното нещо,което видях е Майк,който крещи и бяга към мен,но малко,по-малко той беше облян от тъмнина.








Принудена любовOnde histórias criam vida. Descubra agora