Едно момиче принудено да се омъжи за човек,който не понася и е принудена да живее с него.Тя преминава през най-различни трудности и разбира,че само това момче може да я разбере истински и да отвърне на чувствата й.
-Ще си платиш за това!-извика тя и побягна към женската тоалетна следвана от нейните слуги. -Какво беше това?-попита той и повдигна едната си вежда. -А не знам!-направих се на невинна. -Не вярвах,че ще се съгласиш!-каза усмихнат Майк. -Не си прави грешни изводи.Имаше много хора и аз...трябваше....Нямах избор разбра ли!-намръщих се аз. Изведнъж всички почнаха да крещят:"Горчиво,горчиво" Майк се усмихна широко. -Не си го и помисляй!-казах сърдито аз. -Късно е! Той ме придърпа към него и сля усни с моите. Всички ни аплодираха,а аз станах чарвена като домат. По дяволите отмъщението ми се провали,но естествено ще измисля друго.Само да се отърва от тази настоятелна и сладка....ъгх имам предвид гадна.Какво ми става? Бързо се отдръпнах от него. Той ме взе на ръце,като булка,а аз станах още по- червена. Потърсих с поглед момичетата и с поглед им се помолих за помощ,а те само ми намигнаха и се усмихнаха. -Хайде да се прибираме,какво ще кажеш!-каза ми той и ме погледна с насмешка. -Ще кажа веднага да ме пуснеш,иначе ще крещя! -Давай крещи ще се радвам отново да те целуна и да запуша виковете ти! Всички почнаха отново да ръкопляскат,а аз тънех в земята от срам. Той ме пусна до колата и ми отвори вратата.Аз бързо влязох и закрих лицето си с ръка. Чуваха се ръкоплясканията и подсвиркванията на хората. Майк влезе от другата страна на колата и си сложи колана. По пътя за вкъщи никой не беше продумал и дума,но естествено Майк развали хубавата тишина. -Ядосана ли си?-каза той със усмивка. -Защо да съм ядосана,защото ти ме унижи толкова! Той почна да се смее. -Унижил съм те? -И кое му е смешното?-попитах ядосано аз. -Значи трябва по-често да те унижвам! -Какво?-имах чувството,че всеки момент ще го ударя. -Когато се изчервяваш си по-сладка отколкото си! Погледнах го и моментално се изчервих. -Стигнахме! Стигнахме до нас и слязохме от колата. Не бяхме направили и една крачка,и майка ми се затича към мен.Прегърна ме силно. -Мамо...не мога да....дишам!-едвам казах аз. -Съжелявам мила,но толкова си радвам за теб!-каза тя радастно.-Видя ли казах ти,че тя ще приеме! -Какво?-погледнах я слисано.-Планирали сте го? -Да скъпа,но виж не се ли радваш,аз съм сигурна,иначе нямаше да приемеш! -Отнова го правиш мамо,защо просто не ме оставиш аз да мисля за моето бъдеще не ти!-избягах и си качих в стаята си, и си легнах на леглото с лице към възглавницата. Писна ми.Писна ми майка ми да определя моето бъдеще и да решава всичко. Чух почукване на вратата. -Махай се!-извиках аз. -Не се дръж,като хлапе отвори ми!-чух дразнешият глас на Майк. -Казах да се махаш!-повторих ядосано. -Тогава ще използвам план Б!-каза той и в следващият миг чух как пъха ключ. Невъзможно моята стая имаше само един ключ. Той влезе,а аз бързо станах. -От къде имаш ключ за стаята ми? -След последният път майка ти ми препоръча за всеки случай да извадя резервен ключ за стаята ти! -Махай се!-изкрещях му аз. Сълзите ми напираха,но нямаше да му доставя това удоволствие.-Веднага се махай от стаята ми! -Няма!-той почна да се приближава към мен и леко отхлаби вратовръзката си, и се приближи до мен. -Веднага се махани от стаята ми!-вървях назад докато не се допрях до стената. Той постави двете си силни ръце от двете ми страни и заби красивите си кафяви очи право в мен. Той доближи устните си към моите. Ето отново той щеше да долепи горещите си устни в моите. Леко отворих усните си с очакване на целувката му.Затворих очи и изведнъж чух неговият силен смях. Отворих очите си и видях Майк как се смее.Избутах го. -Веднага се махни от стаята ми!-исках да го ударя,но той ми хвана ръката. -Сам всичко беше моя идея не обвинявай майка си аз исках да ти предложа! Извърнах главата си за да не го гледам. Той хвана брадичката ми с палец и показалец. -Ще си промениш мнението!-каза той и излезе от стаята ми. -Глупак.Няма да си променя мнението! Изкъпах се и си облякох пижамата. На сутринта се събудих от звъненето на телефона ми.Лениво се протегнах и го взех от нощното шкафче. -Сам?-чух гласът на Мейси. -Ммм..-измрънках аз. -Само не ми казвай,че още спиш! -Мхмм... -Искаш ли петте да излезем? -Кога? -След 10 минути! -Ти да не полудя.Няма как да се оправя за десет минути.След час! -Половин час пред нащо кафене! -Добре,чао!-затворих и върнах телефона си на нощното шкафче. Едвам станах и отидох до банята да се оправя. После се върнах бързо и се преоблякох.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Слязох долу и видях всички да закусват. -Сам къде отиваш?-попита майка ми. -Ще излизам! -Как така ще излизаш?Трябва да обсъдим кой ще идва на сватбата! -Нека те улесня.Никой,защото сватба няма да има! Бързо излязох навън и се запътих към центъра. След 10 мин стигнах пред заведението и видях момичетата да седят на една от масите.Отидох при тях. -Здравейте!-поздравих ги и седнах при тях. -Още не мога да повярвам,че той ти предложи на бала!-каза Селина. -Да не говорим за това.-казах аз. -Да.Да говорим за онова момче,което зяпа Сам!-каза Сабрина и посочи някакво тъмнокосо момче,което беше седнало на 3 маси разстояние от нас. -Кой е той?-попитах. -Това е Джейк.От друго училище е и е капитан на баскетболният отбор.Сладък е не мислиш ли?-Каза Сабрина. Отново го погледнах сякаш в него търсих нещо,но не го намирах. -Той идва насам!-каза Луси. -Дръжте се естествено!-каза Мейси. -Здравейте!-каза той като се доближи до масата ни. -Здрасти!-поздравих ме го. -Ти си Сам нали?-погледна ме. -Да! -Аз съм Джейк! -Приятно ми е! -Искам да те питам дали искаш... дали ще....дойдеш на купона в Кам,естествено можеш да доведеш приятелките си?! Хвърлих им един поглед и пак го погледнах. -Ще се радваме да дойдем!-казах аз и му се усмихнах.