Част 10

936 40 5
                                    

-Какво?-попитахме всички в един глас.
-Мамо ти да не полудя?-попитах аз задавайки се с вечерята.
-Скъпа та те са още 12-ти клас.
-И какво от това.И без това те спят заедно така че!-каза майка ми.
-Не спим заедно!-побързах да кажа аз.
-Но аз ви видях.-каза майка ми объркано.
-Не сме спали заедно!-казах аз.
-Е,Сам спипаха ни!-каза Майк с усмивка.
-Какво?-попитах объркано аз.
-Хайде Сам стига игрички спипаха ни!-каза Майк.-Да прави сте имаме връзка.
-Какво?-погледнах го ядосано.-Не е вярно!
-Аз си знаех,че вие сте ще станете двойка.Толкова си отивате!-каза майка ми.-Нямам търпение за сватбата.
-Няма да има сватба разбрахте ли?-казах аз.-Татко кажи нещо?
-Ами...честно казано и аз се надявах да се ожените,но не толкова скоро,но щом майка ти е решила и ако естествено Майк е съгласен сватбата да се състои толкова рано!
-Разбира се,че ще се оженя за момичето,което обичам!-каза Майк.
-Значи моето мнение не е важно така ли?
-Естествено,че мнението ти е важно,но сега мислим за вашето бъдеще и според мен така ще си по щастлива!
-Ти не решаваш какво ще е моето щастие!
-Саманта аз съм ти майка и знам какво е най-добре за теб!
-Не не знаеш,може да си ми майка,но явно нищо не знаеш за мен!
-Саманта!
-Ти реши да ме омъжиш,без мое съгласие,ти реши той да живее тук без за ме питаш, ти реши кога да се женя.Въобще интиресува ли ти моето мнение?
Тя ме гледаше смаяно.
-Саманта аз го правя за твое добро!
-Ти знаеш ли какво е добро за мен..НЕ!Благодаря за вечерята.-казах и тръгнах нагоре по стълбите.Влязох в стаята си и си взех телефона.Набрах Луси.
-Ало!-каза Луси.
-Излиза ли ти се?
-Сега ли?Не е ли много късно?
-Моля те....
-Добре.
-След 10 минути на Malibu Beach!
-Чао!
-Чао!
Сложих телефона в джоба на дънките ми.Облякох си дънковото яке и излязох от стаята си.
Докато вървях по стълбите и видях Майк срещу мен.
-Излизаш ли?-ме попита той.
-Да!Майк защо каза,че сме имали връзка?
-Имаме ти си призна,че ме обичаш и аз изпитвам чувства към теб!
-Защо се съгласи да се женим в сряда?
-Къде отиваш?
-Не сменяй темата!
Той се приближи до мен.
-За мое забавление естествено!-каза той и се усмихна с дяволитата си усмивка.
-Как можах да се влюбя в теб!-казах аз ядосано на себе си.
Той се засмя.Аз го подминах,но той хвана ръката ми.
-Къде отиваш?-попита той.
-Не съм длъжна да ти давам обяснения!-измъкнах ръката си от силната му хватка и тръгнах към външната врата.
Излязох навън и се запътих на оговореното място.
Луси беше там и ме чакаше.
-Сам закъсня!Добре ли си?-попита притеснено Луси.
-Не точно...хайде да се поразходим.
Разказах й всичко без да пропускам и най-малката подробност.
-Какво в сряда ли?
-Да как могат да искат да се омъжвам толкова рано!
-Ами бала ни?
-Оф...не знам...родителите ми ми съсипаха живота!
-Сам ти защо си казала такива неща на майка си..все пак тя ти е майка!
-Може и да ми е майка,но не трябва тя да решава за кого да се омъжвам!
-Но ти изпитваш чувства към него нали?
-Аз...да...харесвам го,но той каза,че и той изпитва същите чувства,тогава защо ми причинява това?
-Може би иска да те задържи само за себе си!-каза шеговито тя.
Минаваме по пясъците на плажа,когато телефона ми звънна.
Беше Майк.Затворих му.След 5 минути майка ми ми звънеше.З атварях на всеки,който ми звънни.
-Може би е по-добре да им се обадиш?
-Може би по-късно...
Казах аз и се приближих до морето.Сабух обувките си и влязоф съвсем малко във водата.
-Какво правиш?-попита ме Луси със усмивка.
-Хайде ела и ти забавно е!-казах аз и излязох от водата и дръпнах Луси.
-Ще се намокря!-каза тя.
-Хайде,хайде.
Тя се наведе и сабу обувките си.
Няколко минути се пръскахме с вода и бяхме целите мокри.Изведнъж видяхме някакъв мотор,който спираше наблизо.Оф сигурно някъв плейбой.Момчето слезе от мотора,беше някъде на нашата възраст.Махна си каската и видях...Майк.
-Не,не,не какво прави той тук?-казах ядосано Майк.
-Аз му казах къде сме.-каза виновно Лу.
-Какво?Защо си му казала?
-Ами той ми се обади преди ти да дойдеш и аз без да искам казах.... съжелявам.
Той се доближи до нас.
-Сам...
-Махай се!
-Аз ще си вървя ще се видим утре Сам.-каза Лу и си тръгна.
-Сам ще ме изслушаш ли?-каза той.
-НЕ!-отрязах го аз.
-Аз си мислех,че ти пука за мен!
-Пука ми...
-Не ме лъжи.Ти искаш само да си играеш със сърцето ми нали!Ти искаш.....
Той ме прекъсва със настоятелна целувка.Той ме притисна по-близо и по-близо до него,мъчех се да се отскубна,но той не ми позволяваше.Когато той прекъсна целувката,не ме пусна.
-Никога,ама никога не казва,че не ми пука за теб!
-Майк....
Той отново сля устните ни.
-Хайде!-каза той
-Какво?
-Не напразна съм изкарал мотора искам да ти повозя.Хайде!
Каза той и ме придърпа до мотора.
Той се качи и ми подаде една каска.
-Няма да се кача!-казах аз.
Беше ме малко страх,но нямаше да си призная.
-Сложиси каската и се качвай.Имам изненада за теб!
-Изненада?Толкова късно?
-Да хайде качвай се!
Сложих черната каска и се качих зад него ня мотора.
Той тръгна,а аз го прегърнах силно и си затворих очите.
Усещах въздуха в косата ми.Беше толкова приятно,толкова хубаво.
-Отвори си очите!-каза той.
Аз отворих очите си и видях,че сме спрели на някакъв хълм от който се виждаше градът,който е обсипан от нощните светлини.

Принудена любовDove le storie prendono vita. Scoprilo ora