Принудена любов

Част 39

Излязох от стаята и отидох в спалнята, и легнах.Мина дълго време преди да заспя.
Колкото и да обичах дядо сега трябваше да се стегна не съм само аз в това тяло и трябва да се грижа за него.
На другият ден отидохме на гроба на дядо.
-Добре ли си?-попита ме Майк.
-Добре съм...
Поседяхме още няколко минути и се качихме в колата.
Може би вече трябва да кажа на Майк.
-Майк....
-Да?
-Искам да ти кажа нещо....
-Какво има?
-Аз...аз съм...
Изведнъж телефона му звънна.
-Задръж си мисълта!-каза той и си взе телефона,и почна да говори.
Изведнъж телефона ми извибрира.Взех го и видях,че Селина ми е писала.
Селина:Каза ли му?
Аз:Не още...
Селина:Какво?Защо?
Аз:Страх ме е,че няма да се зарадва,все пак сме млади за да имаме деца...
Селина:Оф,стига вече!
Аз:После ще ти пиша!
Прибрах телефона си в джоба.
Майк още говореше.
След като затвори прибра телефона си.
-Ще те оставя във вкъщи и ще отида в компанията!
-Защо?
-Имало пробем!
-Но аз си мислех,че ще прекараме малко време заедно...
-Съжелявам Сам,но ако искаш довечера ще те заведа на вечеря?
-Да искам!-усмихнах се аз.
-Добре!
-Обещаваш ли?
-Да обещавам!
Той ме остави пред вкъщи и замина.Влязох и седнах на дивана.Помислих си,че вместо да ходим по ресторанти,мога да приготвя вечеря и най-сетне да му кажа за бебето.
Взех телефона си и почнах да разглеждам рецепти.
Половин час мина докато си избера рецепта.
Стана 17:24 и почнах да я приготвям и докато се печеше,аз отидох да се преоблека.

Майк трябваше да се върне към 19:00.
Подредих масата и сложих свещи.Днес тябва да му кажа.
Беше 19:30,а още го няма,ще изчакам още малко.
Вече стана 22:57,а храната беше вече студена,отказах се да го чакам.Качих се в спалнята и я заключих.
Отидох в банята изчистих си гримът,който сложих напразно и се изкъпах, и си легнах.
Събудих се от блъскането по вратата.
-Сам не мога да отворя,вратата е заяла!-извика гласът на Майк.
Станах отворих гардероба,взех одеяло и възглавница.Отворих бързо вратата и му ги хвърлих.
-Ч-чакай Сам,какво правиш?
Затворих му вратата пред носа.
Погледнах часа и видях,че е 02:25.
Отново си легнах,мина половин час преди да заспя.
На сутринта станах влязох в банята и се оправих.Облякох халата си и отключих вратата.Слязох надолу по стълбите и отидох в кухнята.
Видях,че Майк е заспал на дивана.
Прихотвих си закуска и почнах да се храня.
-Сам?-чух сънения глас на Майк.
Без да обръщам никакво внимание си взех чинията и се качих по стълбите.
-Почакай малко Сам!-тичаше след мен той.
Хвана ръката ми и ме задърпа,за малко щях да изтърва чинията.
-Какво ти става?Снощи си заключила вратата на спалнята,а сега се правиш,че несъществувам!
Не му отговорих.Извъртях лицето си на другата страна.
-Заради снощи ли се сърдиш?
Опитах се да издърпам ръката си,но Майк я стискаше силно.
-Отговори ми!
-Не изпълни обещанието си,знаеш ли колко съм те чакала?Не,нали?!Защото аз не те интересувам!
-Имах работа....
-Но не ми каза,нали?Дори не ми писа!
-Сам аз...
-Остави ме!-дръпнах ръката си,но чинията ми се изпъзна и падна на земята,и се счупи.Парченца от стъклената чиния одраскаха  кракът ми.
-Добре ли си?
Погледнах го.
-Не,не съм добре чакахте толкова до късно,приготвих и вечеря,а и трябваше да ти кажа нещо важно,но ти така и не дойде, и ме накара да се чувствам като глупачка!
-Какво си искала да ми кажеш?
-Няма значение вече!
-Кажи ми!
-Казах ти няма значение!-извиках аз и се разплаках.
-Саманта..
Отскубнах се от ръката му.Отидох в спалнята отворих един шкаф и бръкнах на дъното,извадих теста за бременност и го занесох на Майк.
-Какво е това?-ме попита.
-Тест за бременност!-отговорих.
-Какво?-ме погледна.
-Майк....бременна съм!
Той ме гледаше няколко секудни и изведнъж краищата на устата му почнаха да се разширяват в усмивка.
Той ме вдигна и ме завъртя,целуна ме нежно и ми се усмихна.
-Кога разбра?-ме попита.
-Подозирах на медения ни месец!
-Защо не ми каза?
-Не бях сигурна,а и мислех,че не искаш деца!
-Сам!-той отново ме целуна.
-Но ще трябва да спреш да закъсняваш и най-важното да ме ядосваш!-усмихнах му се аз.
-Трябва да кажем на родителите ни и да направим стаята за детето ни!-засмя се Майк.
Не казах нищо само му се усмихнах,а той ме взе на ръце и ме понесе към спалнята.
-Ч-чакай Майк не можем....бебето...
-Не се тревожи..-каза Майк и ме целуна.
След час се преоблякох, взех си някаква книга да чета,и седнах на дивана.
Изведнъж телефона ми звънна.
-Ало?
-Сам?Аз съм Джейд!
-Здравей Джейд, как си?
-Добре съм..
Говорихме си с Джейд и разбрах,че се е върнала при родителите си.
След час и затворих, Майк тъкму слизаше.
-Хей Сам, какво ще кажеш да поканим родителите ни на вечеря и да им кажем за бебето?-докосна коремът ми.
-Добре!-съгласих се аз.
Той ме целуна по челото и после по устата.Отвърнах му.Той постави едната си ръка на бедрото ми ,аз обвих ръцете си около вратът му.