Част 15

728 28 6
                                    

Видях,че Майк говореше с негови приятели.Не можех да откъсна очи от него и изведнъж се случи нещо,което съсипа всичките ми надежди да оправя това между нас.
Видях Джейд,която тичаше към Майк.
-Скъпииии!-каза тя и го прегърна.-Липсваше ми!
-Коя е тая?-попита Луси.
-Помните ли като ви казах за дъщерята на шефа на татко?
-Да?-каза Сабрина
-Това е тя!
-Какво?-изненадаха се те.
Погледнахме я.
-Джейд какво правиш тук?-попита Майк.-Нямаш физическо,дори ти неучиш в това училище!
-Не се ли радваш да ме видиш?-каза тя и направи тъжно изражение.
Изведнъж се обърна към мен и се усмихна подло.Пак се обърна към него.
Тя обви ръце около вратът му и се повдигна,и го....целуна.
Не...не...това не се случваше...
-Сам?-погледнаха ме Луси и Сабрина.
-Искаш ли да излезем?-попита притеснено Сабрина.
-Аз...аз...-не можех нищо да кажа,чувствах,че ще се разплача.
Бягайки излязох от салона и отидох в женската съблекалня.
Сълзите ми се стичаха отново,заради него,отново той ми разби сърцето.
Запуших устата си за да не издавам звук.
-Сам?-чух глас.
Обърнах се и видях Луси и Сабрина.
Те веднага ме прегърнаха.
-Не можеш да останеш тук!-каза Луси.
-Н-няма значение нали само тоя час ще сме с него.-казах аз и се опитах да се усмихна,но неуспях сълзите напираха и напираха.
-Ще ида да кажа на господина!-каза Сабрина.
-Добре!-каза Луси.
Сабрина излезе от съблекалнята.
-Хайде!-Лу взе чантата си и моята.
Подаде ми чантата.
Реших да не споря.Тя ме хвана за ръката и ме дръпна към изхода.
Тъкму Сабрина идваше.
-Ще ме изчакате ли само да си взема чантата?-помоли Сабрина.
-Да.-каза Луси.
Аз нищо не казах.Гледах към пода.
-Сам?-чух мъжки глас.Беше Майк.
Луси застана пред мен.
-Махай се!-извика му тя.
-Сам чуй ме!-каза той.
Аз просто извърнах глава,защото сълзите ми отново щяха да потекат.
-Какво правиш ти тук?-чух ядосаният глас на Сабрина.
-Искам само да поговорим,не е това,което изглежда.
-Какво е тогава?-каза ядосано Луси.
-Луси....-казах тихо аз.
Тя явно ме разбра и тъкму,когато щяхме да тръгваме,той ми хвана ръката.
-Сам....
Не можех да го погледна.Болката бе прекалено голяма.
Издърпах си ръката от неговата и си тръгнахме.
През целият път мълчахме.
-Сам стегни се!-каза ми Лу и ме хвана за раменете.
-Луси е права Сам,не си заслужава!-каза Сабрина.
-Да,сигурна сте прави.-продължавах да съм тъжна.
-Хайде да отидем до мола да си вземем рокли за бала!-Сабрина се опита да ме развесели.
-Няма да ходя!-казах аз.
-Заради това....
-Трябва да се прибирам!-прекъснах Луси.
Викнах си такси и то дойди след 2-3 минути.
-Много съм ви благодарна!-усмихнах им се мило.
-Обадини се!-каза Лу.
-Непременно!-казах им аз и се качих в таксито.
Казах на шофьора на къде да кара.
След няколко минути бях вече пред нас.Платих на шофьора и слязох от таксито.
Видях,че чернота Ферари на Майк идва насам.Бързо се затичах към входната врата.
В момента не исках да го виждам,да го слушам.
Докато извадя ключа и отключа,той вече бе паркирал и слезе от колата.
-Сам!-идваше с бързи стъпки към мен.
Успях да отключа и бързо побягнах към моята стая.
Затворих вратата на стаята ми и се облегнах на нея.
-Сам...знам,че ме чуваш...искам да ти кажа,че...ще говоря с родителите ти да не се женим.-каза той.
Сложих ръка на устата си и почнах да плача тихо.
-Ти беше права,не се познаваме и нямаме нищо общо!
Сетих се за записа,който направих в ресторанта.
Взех телефона си,отворих галерията и намерих клипът.
-Сам кажи нещо,моля те?
Отворих леко вратата и му подадох телефона.
-Изгледай го!-казах аз и затворих вратата.
-Какво е това?-попита той.
-Просто го пусни!
Явно ме бе послушал и  пусна клипът.
Отворих леко вратата и си подадох ръката в знак да ми върне телефона,но вместо това той я целуна.Аз бързо си отдръпнах ръката.
Отворих широко вратата и го погледнах.
-Какво правиш?-извиках му ядосано.
Той не каза нищо,само ме гледаше с тези тъй красиви кафяви очи,в които можеш да се изгубиш.
Бързо се осъзнах и грабнах телефона си от ръката му.
Точно,когато исках да вляза в стаята си,той ме прегърна.
-К-какво правиш?-попитах аз,усещайки как се изчервявам.
-Отнова ли си плакала?-попита ме той.
Естествено,че плача глупако,защото ти си причината сърцето ми да страда!
-Н-не!-излъгах.
Той ме обърна към себе си и ме целуна.
Толкова много исках да отвърна на целувката му,но се осъзнах и го блъснах.
-Престани!-казах тихо аз.
-Какво?
Вдигнах глава и без да усетя се разплаках.
-Престъни!Не мога вече!Спри да ми причиняваш болка!-изкрещях му.-Стига...моля те....
-Сам искам да ти обясня за Джейд!
-Това,че сте заедно...знам го,все пак тя те целуна пред всички....
-Аз нямам чувства към нея!-каза със сериозен тон той.
-Щом казваш...
-По дяволите ти още ли не разбираш?-изкрещя ми той.
-Какво да разбирам,че си ме заменил с една нещасница това ли,или,че винаги трябва уж да оправяш моите грешки!
-Не съм влюбен в Джейд!-той се изнерви личеше си в гласът му.
Той ме хвана за  раменете.
-Влюбен съм в едно глупаво  и инатливо момиче!
Дали той говореше за....
-По дяволите Сам..влюбен съм в теб!

Принудена любовWhere stories live. Discover now