Едно момиче принудено да се омъжи за човек,който не понася и е принудена да живее с него.Тя преминава през най-различни трудности и разбира,че само това момче може да я разбере истински и да отвърне на чувствата й.
-Уау..тук е много красиво!-казах аз и слязох от мотора, свалих каската си. -Знам,затова те доведох!-каза той.-Трябва да говориш с майка ти! Обърнах се към него. -Няма за какво да говоря с нея!-сопнах му си аз. -Сам тя ти е майка! -Сега и ти ли почваш?Защо заемаш нейната страна? -Значи не искаш да се женим така ли?-попита той. -Много ни е рано,Майк та ние не се познаваме! -Добре...да кажем така..ако накарам майка ти да отложи сватбата. -Естествено ти ще искаш нещо в замяна. -Да. -Какво искаш? -Да излезеш на романтични вечеря с мен в изискан ресторант! -Какво? -След като ти провали първата ни среща! -Аз съм я провалила! -Да и сега трябва да се реваншираш. -Добре.-казах несигурна аз. -Хайде да тръгваме майка ти сигурно много се притеснява за теб!-каза той и отиде до мотора. -Не нека постоим тук още малко.Толкова е красиво. -Сам пак ще те доведа тук,но сега е важно да говориш с майка си. -И защо ме доведе тук? -Като малък често идвах тук,когато се карах с родителите си. -Майк.-доближих се до него и го целунах по бузата. Не знам защо го направих,просто ми се прииска да го целуна. Той ме гледаше смаяно. -За първи път ти ме целуваш!-каза той и ми се усмихна. -Ами аз...-неможах да довърша защото той ме придърпа към себе си и ме целуна страстно. Качихме се на мотора и потеглихме към вкъщи. След няколко минути вече бяхме пред вкъщи.Слязох от мотора и свалих черната каска.Подадох му каската. -Защо си се умълчала така?-попита той. -Страх ме е пак да няма поредния скандал. -Не се бой.Хайде!-каза той и хвана ръката ми. Отворихме вратата и влязохме. Отидохме към всекидневната и видях майка ми да спи на големият диван. -Сигурнао те е чакала и през това време е заспала!-каза шепнешком Майк. -Чакала ме е?-учудих се аз. Отидох до нея и взех едно одеяло и я завих. -Хайде Сам утре ще говорите!-каза Майк. -Добре. Качихме се на втория етаж и застанах пред стаята си. -Майк относно..срещата..-сведох глава надолу, защото усещах как се изчервявам. -Утре вечер!-Каза той с усмивка. -Какво? -Утре вечер ще е срещата бъди готова,защото няма да те чакам!-каза той и бързо влезе в стаята си. Аз също влязох в стаята си.Затварих вратата и се зачудих дали наистина ще се оженя за него?Дали той е човека,който ще запълни празнината в сърцето ми? Облякох си пижамата и си легнах. Цяла нощ не можех да заспя.Бях притеснена за днешната среща.Мразех да хода на официални неща,но трябваше да преглътна гордостта си и да го направя. Стана някъде към 11:30 и отидох до банята за да се изкъпя.След като се изкъпях влязох в стаята си и си взех телефона.Набрах Луси,Мейси,Сабрина и Селина. -Неделя е дано да има причина да ме будиш малко ядосано Луси. -Какво има?-попита Сабрина. -Искам помощ!-казах аз. -С какво да ти помогнем?-попита Мейси. -Аз...имам среща. -С Майк?-попита бързо Селина. -Да.-казах аз. -И какво искаш от нас да направим?-попита Сабрина. -Понеже срещата ще е официална,а мен не ме бива по тези неща мислех да ми помогнете. -Естествено,че ще ти помогнем!-казаха те в един глас. -Благодаря ви момичета.Вие сте най-добрите!-казах аз щастливо. -Знаем!-казаха отново те в един глас. -Значи..-започнах аз,но бях прекъсната от Сабрина. -Аз и Мейси отиваме за рокля,а вие донесете аксесоари и гримове.Ще се чакаме в къщата на Сам! -Ами..аз какво да правя?-попитах. -Ти не прави нищо,докато не дойдем!-каза Сабрина. -Добре...-казах аз. -Е добре да се залавяме за работа!-каза Луси и всички затвориха телефоните. Излезнах от стаята и отидох до кухнята видях майка ми да готви. -Мамо? -О,Сам добро утро!-каза усмихнато тя. -Искам да поговорим за вчера.Не мислех думите,които ти казах... съжелявам. Тя се обърна към мен и ме прегърна. -Знам,че не мислиш това,което каза,но имаше право.Аз не съм ти искала мнението за нищо и това бе моята грешка.Реших да отложа сватбата. -Така ли? -Но наистина държа да се ожениш за него! -Защо? -Знам,че той е идеалният за теб!-каза тя и ме прегърна. -Днес момичетата ще идват в нас да ми помогнат с нещо!-казах аз и леко се зачервих. -С какво?-полюбопитства мама. -Майк ме покани на среща и ги помолих да ми помогнат! -Но това е страхотно.Добре няма проблем!-тя отново ме прегърна силно. След около половин час момичетата дойдоха. Влязохме в моята стая и те веднага почнаха да ме оправят. Сабрина ми донесе къса черна рокля.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
също и в допълнение с нея едни супер високи токчета.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
За първи път слагам високи токчета.На няколко пъти падах,а момичетата се спускваха от смях. След като те ми помогнаха да се облека и да свикна с високите токчета,и естествено ме гримираха,изправиха дългата ми коса си си тръгнаха и естествено ми пожелаха късмет. Беше вече 20:00 и Майк трябваше да ме чака долу. Бавно слизах по стълбите за да не се прибия и видях как Майк се е втренчил в мен.Аз се изчервих,а той ми подаде ръка. -Ще тръгваме ли?-каза той с усмивка.