Принудена любов

Част 21

Хвърлих им един поглед и пак го погледнах.
-Ще се радваме да дойдем!-казах аз и му се усмихнах.
-Ще те чакам...ъм искам да кажа вас!
Ние се размяхме.
-Е ще се видим!-каза той и отиде при приятелите си.
-О,Сам Майк яко ще ревнува!-засмя се Селина.
- Трябва да се оправим за купона!-казах аз без да обръщам внимание на закачката и.
-Ъм...кой е Кам?-попита Лу.
-Не го ли знаеш?-учудих си.-Той също е в баскетболният отбор както Джейк,дори мисля,че е ето...там седнал е до Джейк!-посочих момчето седнало до Джейк.
-Нямам търпение да идем!-каза развеселено Селина.
-Какво ще облечете?-попита Сабрина.
-Не знам...-каза Мейси.
-Да се поразходим и по-късно ще отидем в нас и ще се преобличем искате ли?-предложих.
-Добре!-съгласиха се.
Разхождахме се из мола,градската градина и естествено моето любимо място плажа.Стана 18:23.Решихме всеки да си вземе това,което ще облече и да дойде в нас.
-Добре, до после!-казах им аз.
-Чао!-ми казаха и поеха към другата посока.
След 5 минути се прибрах и се качих в стаята ми.
-Добре сега какво да облека?-зачудих се аз,като отворих вратата на гардероба.

Реших да облека бялата рокля на червени рози.
След половин час  се чу звъненето на външната врата.
Майка ми се провикна.
-Сам,приятелките ти дойдоха!
Отворих вратата на стаята ми и Мейси ме прегърна силно.
-Но как стигна толкова бързо?-попитах я аз.
-Всички сте с токчета, явно само аз съм със ниски обувки!-каза Мейси.
Погледнах моите обувките  и на другите.Тя беше права Аз,Селина бяхме с високи токчета,а Луси и Сабрина бяха с платформи, единствено Мейси беше със ниски обувки.
-Хайде елате!-поканих ги в стаята ми.
Говорихми си малко и щом стана 20:00 часа решихме да тръгнем.
Тъкму излизахме от нас и видяхме Майк се прибираше.Но защо се прибира чак сега?Какво ме интересува това?!Нищо с него не ме интересува!
-Здрасти Майк!-поздравиха го момичетата.
-Здравейте,къде отивате?-попита нагло той.
-Какво те засяга!-сопнах му се аз.
-Отиваме на партито в Кам,ще дойдеш ли?-каза Луси.
-Така ли?-той ме погледна изпитателно.-Тогава и аз ще дойда!
-Как ли пък не!-казах ядосано аз.
-Сам?-скара ми се Селина.
-Разбирам!-каза той.-Обадете ми се,ако стане нещо!
Таксито дойде и бързо се качихме поне аз.
Когато стигнахме пред голямата вила на Кам беше пълно с хора.
Слязохме от таксито и влязохме в огромният двор.
Поне 20 минути от както влязохме неспряхме да танцуваме и да се забавляваме.После отидохме до бара и седнахме.
-Сам ти дойде!-чух познат глас.
Обърнах се и видях  Джейк.
-Оу става интересно!-изкикоти се Сабрина.
-Млъкни!-казах и аз.
-Забавлявате ли се?-попита той.
-Да страхотно е!-каза Мейси,но той все още гледаше мен.
-Сам искаш ли да танцуваме?-попита той.
-А не аз.. не мога... съжелявам!-извиних се.
-Няма проблем....аз ще вървя,беше ми приятно!-каза той като се обърна и се сля с тълпата.
-Изпусна шанса си!-скара ми се Сабрина.
Барманът дойде до нас готов да чуе поръчките ни.
Поръчахме си по един шот.
-Сабрина,тава наистина ли си ти?-каза някво русокосо момче и се приближи до Сабрина.
Беше ми познат от някъде....да точно така това беше Найл.
-Найл..здравей!-каза Сабрина усмихната до уши.
-Дами ще имате ли нещо против да отнема Сабрина за малко?
Ния се спогледахме и се засмяхме.
-Добре,но да я върнеш!-каза Селина и всички се засмяхме.
-Стига де!-каза засрамена Сабрина.
Те отидоха на някъде и се загубиха от погледите ни.
-Това не е ли Деймън?-Селина се вгледа в едно високо момче.-След малко се връщам!-каза тя и бързо отиде при момчето.
-Май този Джейк те харесва!-каза Мейси.
-Така ли?-зачудих се аз.
-Не забеляза ли как те гледа!-каза Луси.
-Какво ще правиш със чувствата си към Майк?-попита Мейси.
-Трябва ли да говорим за Майк точно сега?-попитах отегчено аз.
-Стига Сам,разбра ли чувствата си към него или още си объркана?-попита Луси.
-Аз...не знам...-погледнах тъжно надолу.-Не знам..дали да се доверя на сърцето си. Веднъж ме подведе и не знам дали да се доверя отново...
-Сам?-тихо каза Луси.
Веднага си вдигнах главата и се усмихнах.
-Е как е при теб с твоя?-погледнах Луси.
-Ами...нещата започнаха да стават сериозни между нас и утре той ще ме запознае с техните,много се притеснявам!
-Спакойно ще се справиш!-казах и аз.
-Ще те харесат сигурни сме!-каза Мейси.-Ох още не мога да повярвам всички имат някой,а аз съм сама,явно винаги ще си остана сама!-каза тъжно Мей.
-Стига Мей ще намериш все някой!-каза Луси.
Изпих шота си на екс,но имаше странен вкус.Веднага се сетих,че сигурно са сложили нещо вътре.
Видях,че Мейси и Луси ще пият и бързо бутнах чашите от ръцете им.
-Не го пийте...-почна да ми се вие свят.
-Сам добре ли си?-Чух притесненият глас на момичетата.
-Аз...се чувствам странно...-точно когато щях да загубя съзнание чух гласове!
-Е поне една е пила,хайде взимайте я и да се махаме!-чух мъжки глас и това беше последното,което чух.
Не знам,колко време мина,но когато се събудих се намирах в една от спалните във вилата и усетих,че ръцете ми са вързани за леглото.
-Какво по....
-Значи се събуди,а?!-чух някакъв страховит мъжки глас.
Видях трима мъже,но беше тъмно за да видя как изглеждат.
-Веднага ме пуснете...-още се чувствах малко замаяна от шота.
Единият мъж седня на леглото до мен и се наведе към ухото ми.
-Ще ти доставя такова удоволствие,че ще искаш пак и пак!-каза той и се усмихна зловещо.
-Не.....НЕ ТИ СИ ПСИХОПАД....ПУСНИ МЕ.....-сълзите почнаха да се стичат по бузите ми,а мъжете само се смееха.
-Сега да видим какво криеш под роклята!-той разкъса роклята ми,но в следващия момент един от мъжете....