Принудена любов

Част 45

След няколко минути снигнахме и видяхме Ник да ни чака с още едно момче,което ми се стори доста познато...това не е ли....Даниел?
-По-дяволите!-изругах аз.
-Какво има?-попита Луси.
-Това е Даниел!
-Е, и?
Понеже вече бяхме спряли колата пред тях реши да си замълча.
-После ще ти кажа!-казах аз като слизах от колата.
-Здравейте момичета,закъсняхте!-каза той и се усмихна.
-Съжеляваме!-отвърна на усмивката му Луси.
-Запознайте се това е приятелят ми Даниел!-каза Ник.
-Оу,но ние вече се познаваме!-каза Даниел и се усмихна перверзно.
-Много време мина Сам?
-Не достатъчно!-ядосах се.
Не исках да виждам този човек.Защо трябваше той да се познава с Ник?
-О,стига сладурано не се цупи!
Той хвана бузите ми и ги стисна.
Настъпах го по кракът и той ме пусна,а аз се засмях.
-Ах,ти малка....
-Даниел!-каза Ник.-Откъде се познавате?
Той ме погледна на лицето му се показа дяволска усмивка.
-Да кажем,че имаме общ приятел,нали Сам?
-Да...
-Хайде,хайде да си намерим хубаво място!-забута ме Луси.
След като си намерихме хубаво място и поставихме хавлиите на шезлонгите,момчета започнаха да се събличат.
И двамата бяха с добре оформени тела без да се осъзная се бях загледала в тях.
-Харесваме ли ви?-попита Даниел със злорадство в гласа.
Аз не казах нищо само се обърнах настрани.
-Хайде и вие се събличайте!-каза Ник.
-Добре,мисля,че съблекалните бяха натам!-каза Луси.
-Но това няма да е честно!-обади се Даниел.-Ние се съблякохме пред вас,сега е ваш ред!
-Е какво пък!-каза Луси и започна да вдига роклята си.
-Ч-чакай Луси....
Беше късно Луси вече беше свалила роклята си.

-Хайде Сам,твой ред е!-каза Даниел.
Мамка му.Нямах друг избор.
Започнах да събличам роклята,като усещах перверзния поглед на Даниел върху мен.

-Страхотна си!-похвали ме Ник.
-Благодаря!
Плискахме се със Луси в морето,когато усетих ударът на топка върху главата си.
-Ауч!-изохках.
-Съжелявам сладкишче,явно и топката е пленена от красотата ти!-извика Даниел.
Минаха два часа и решихме да се прибираме.
-Сам ще викнеш ли Дани,той трябва да е в онзи бар!-каза Ник и ми посочи един забутан бар.
Отидох до бара и започнах да го търся.
Накрая го видях водеше една червенокоска към нещо като задна стаичка.
-Даниел!-извиках го аз.
Той не се обърна.Тръгнах към него и преди да затвори врата аз я хванах.
Той и червенокоската ме погледнаха.
-Трябва да тръгваме!-казах.
В погледа на червенокоската се четеше гняв.
-Вече?Е какво да се прави?-каза Даниел.
-Но аз си мислех....-проговори момичето.
-Недей скъпа мисленето не е за теб!-изсмя се той.
Тя бързо избяга от стаята.
-Чакай май си забравих телефона вътре,ще влезеш ли да ми го вземеш?
-Добре!-казах аз.
Момент след като влязох в малката стаичка Даниел я затвори и я заключи.
-Даниел веднага отключи Луси и Ник ще се чудят къде сме?
-Разбрах,че Майк не е тук и ти си сам-самичка!-каза той като се приближаваше към мен,а аз отстъпвах назад,докато не упрях стената.
-Луси също живее в нас!
Той ме изгледа с жаден поглед и бързо постави ръцете от двете ми страни.
-Как искам да те изчукам!-каза той и се наведе към вратът ми.
-Н-не можеш...омъжена съм...
-И това мен какво ме интересува?
Едната му ръка стисна дупето ми и аз изтенах.
-Престани веднага!-избутах го от себе си.
-Ти трябва да си с Джейд тя е бременна от теб!-извиках му.
-Нима ще повярваш на тази курва?
-Да!-казах решително аз.
-Още помниш облога ни нали скъпа?
Този тъп облог,но аз вярвам на Джейд.
Грабнах ключа от ръката му и отидох до вратата да я отключа.
-Не съм!-казах аз и излязох.
Когато се върнах всичко беше прибрано.
Нямах търпение да се прибера да си пусна някой филм и да заспя.
-Не искате ли да дойдете със нас на дискотека?-предложи Ник.
-Не!-каза Луси и се обърна.
Чудя се какво ли е станало между тези двамата?
Качихме се в колата.
-Луси добре....
-Добре съм нищо ми няма!-каза тя ядосано.-Писна ми от всички тези момчета!
Знаех си,че няма да устои и ще каже.
-Какво е станало?
-Ник..той ме обара по задника!
-Какво?
-Защо няма свестни момчета?
-Права си!-казах аз и се загледах към прозореца.
Когато пристигнахмем в нас аз веднага се насочих към кухнята,защото бях много гладна.
Направих спагети и седнахме да вечеряме с Луси.
Никоя от двете ни неразваляше тишината.
-Ник ме обара!-каза изведнъж Луси.
За малко щях да се задавя.Невярвах,че Ник е такъв.
Тя ми разказа как докато се излежавала на шезлонга Ник хванал и стиснал задника и.
Аз отдруга страна и казах за Даниел и какво ми направи в малката стаичка.
-Просто нямам думи!-въздъхна тя.
Луси започна да разказва нещо,но аз не я слушах през цялото време бях замислена дали Майк ми е сърдит и дали...
-Слушаш ли ме?-попита Луси.
-Аз...
-Заради Майк ли?
Въздъхнах шумно и се облегнах на стола.
-Кога се връща Майк? -попита тя.
-Сигурно след още две седмици...-отвърнах аз.
-Виж Сам утре ще се справиш ли сама?
-Сигурно..защо?
-Утре трябва да отида до къщата на родителите ми и не знам колко ще се бавя.....
-О,хайде моля ти се ще се справя не съм дете!-усмихна и се.
На сутринта станах някъде към 10:56 и бързо влязох в банята.
Слязох долу и се отправих към любимото си място...кухнята.
В този момен се звънна на вратата.
Отидох до вратата и я отворих пред мен стоеше човекът,който най-малко очаквах да видя.