Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

2.Знаеше ли какви легенди се носят за мен???

-Здравейте, Пейдж, Аманда.-Скайлър поздрави още с влизането си в апартамента. Нещо, което рядко можеше да се наблюдава, като преминаването на комета близо до орбитата на Земята.- Не ми обръщайте внимание, отивам да си легна. Лека нощ.
Двете момичета, които седяха на дивана, се спогледаха.
-Чу ли това?-изненада се Пейдж.
-Това беше странно...-каза тихо Аманда.-Сигурни ли сме, че е добре?
-Определено не. Това не е моята съквартирантка. Отивам да видя какво става.-Пейдж скочи от дивана. Почука на вратата на Скайлър и влезе.
-Хей. Как си?
-Добре, защо?
-Ами, не знам. Поздравяваш, не се удари в нито един от мебелите, не изглеждаш напушена, нямаш компания...
-Странно е, нали?
-Да...-Пейдж седна на леглото.-Сигурно извънземни са те отвлекли и това е резултатът.
-Много забавно. Ха ха скъсвам се от смях.
-Добре де, кажи какво ти е?
-Не знам...чувствам се странно.
-С повече думи, ако е възможно.
-Бях в дискотеката. Видях едно момиче и реших да се запозная с нея...-Скайлър гледаше някакво петно на паркета, което беше останало от предишните наематели или поне не си спомняше тя да го е направила. Тонът ѝ беше равен и спокоен и човек лесно можеше да разбере, че макар да говори е дълбоко замислена. -Между другото знаеше ли какви легенди се носят за мен?-тя отмести поглед от петното и го премести върху Пейдж.
-Подочух това онова...
-Тя беше много красива... Толкова ужасен човек ли съм?
-Ами...не си светица и може би трябва да спреш да се отнасяш с жените като с вещи...
-Знаеш ли?!-Скайлър я прекъсна.- Отначало всичко беше както обикновено. Исках да я залъжа с комплименти, а после да я вкарам в леглото, но после...
-После Купидон те шибна с една от стрелите си, нали?
-Пейдж!
-Кой сутринта казваше, че любовта не съществува?!
-НЕ СЪМ ВЛЮБЕНА, ПО ДЯВОЛИТЕ!-повиши тон, но след това продължи съвсем тихо.-Просто се почувствах гадно...
-Миличката. Ела тук.-Пейдж я прегърна силно.
-Тя ме заля с питието си.-оплака се като капризно дете Скайлър.
-Хахаха мисля, че си намери майстора, скъпа приятелко.
-Да... може би. Но няма да оставя нещата така. Ще я намеря и ще ѝ покажа, че не съм толкова ужасна, колкото ме изкарват хората.
-Преживей го. Не се впрягай толкова...
-Не Пейдж, това е война.
-Както искаш. А сега се наспи добре.-Пейдж затвори вратата, но забрави да добави нещо и затова се върна.- Каква глупачка съм, защо ли ти говоря за сън?! Влюбените не спят. 😂😂
-Хей, Пейдж.-промълви със смирен глас Скайлър.
-Да.
-МРАЗЯ ТЕ, КУЧКО!
Момичето се засмя и се върна при гаджето си.
-Е?-попита нетърпеливо Аманда.
-Аз... съм в шок.-Пейдж се бе втренчила в светлите на града през големият прозорец и се опитваше да асимилира случилото се.
-Тя добре ли е?-попита загрижено Аманда, а гласът ѝ върна гаджето ѝ към реалността.
-По новините да са съобщавали за опасност от сблъсък с астероид или нещо подобно?
-Мисля, че не...но я почакай. Какво общо има това със Скайлър?
-Виж мила...-Пейдж сложи ръка на рамото на гаджето си и направи драматична пауза.-Очаква ни апокалипсис!
-Какво? Апокалипсис ли? Говориш все едно си пушила от "домашните" растения на Скайлър. Не разбирам...
-Откачалката се е влюбила.-почти изкрещя Пейдж, но веднага осъзна, че съквартирантката ѝ може да я чуе и сложи ръка на устата си.
Аманда я погледна, посочи към стената, от другата страна на която бе стаята на Скайлър и каза през смях.
-Тя и любов? Много смешно. А сега сериозно, кажи какво е станало?
-Сериозна съм. Приготви се за доста проблеми...
-Да, тя е безнадежден случай...-Аманда сложи глава на рамото на приятелката си.-Знаеш ли отначало я мислех за голяма кучка.
Пейдж се засмя.
-Е, запознанството ви не беше перфектно... но чак кучка.
-Наложи ми се да прекарам ноща в ареста.-каза гневно Аманда.

Запознанството им наистина не бе едно от най-добрите. Аманда и Пейдж бяха започнали да се срещат наскоро, но въпреки това Пейдж реши да даде ключ от дома си на новата си приятелка. Изглежда обаче, че беше пропуснала една малка подробност около живота си, а именно Скайлър. Една вечер Аманда реши да се "промъкне" в апартамента на гаджето си и да я изненада, когато се прибере от работа. Всичко изглеждаше перфектно... Цяла вечер щяха да бъдат заедно без никой да ги притеснява. Аманда приготви вечеря и зачака търпеливо. Но тогава с гръм и трясък се прибра малката подробност, която Пейдж беше забравила. Реакцията на Скайлър бе напълно оправдана, все пак, когато се прибереш и завариш някакъв непознат в дома си веднага си мислиш за обир или нещо от този сорт. Аманда също беше изненадана и леко уплашена, защото мислеше, че Пейдж живее сама. Преди да успее да обясни защо е в апартамента, Скайлър вече бе подала сигнал за обир в полицията. Вместо романтична вечер, благодарение на Скайлър, Аманда получи престой в местния участък. Пейдж научи за случилото се и малко след това нещата бяха изяснени, а обвиненията свалени.

-Виж, сега се смеем на това.-засмя се Пейдж.
-На мен все още не ми е смешно, скъпа! Вместо романтична вечер с новото си гадже и хубава вечеря в уютният ѝ дом, получих килия, ужасен сандвич и ми се наложи да обяснявам на дълго и широко на намръщените полицаи какво съм правила тук.
-Нека забравим за това, сърдитко.-Пейдж боцна нослето на приятелката си и тя се засмя.
-Добре, нека го забравим.-Аманда я целуна.
-Знаеш ли, днес си много секси.
-Нима?- на лицето на Аманда се появи лека усмивка.
-Ахам.-устните на двете момичета се сляха в страстна целувка.- Хайде, да отидем в стаята ми...