Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

9.Почти убийствен чар...

Минаха още около 15 минути и красавицата, чието име Скайлър все още не знаеше, тръгна към изхода.
-Почакай, къде отиваш?
-Съжалявам Мелани, трябва да вървя.
Скайлър излезе от клуба и видя красавицата да завива зад ъгъла.
Забърза крачка, изравни се с момичето и проговори тихо.
-Здравей, ето че отново се срещаме.
-Пак ли ти? Кажи, ти да не ме следиш?
-Не бих си губила времето с това. Случайно се натъкнах на теб и реших, че ще искаш компания...
-Кой би искал паразит като теб за компания?
-Ще се изненадаш колко много кандидати има. Но щом толкова искаш сама да се скиташ, аз си тръгвам.
-Този път лесно се отървах от теб, паразит.
Скайлър се обърна и тръгна в противоположната посока... Обзе я  леко разочарование, но тя бързо успя да го прогони.
-Имам от най-доброто, искаш ли?-някакъв мъж изскочи пред красавицата.
-Не, благодаря Ви. Не вземам наркотици.
-Всички обичат да се друсат. Купи ш*баната стока.-повиши тон мъжът и сграбчи момичето за ръката.
-Остави ме. Отрепка!-извика момичето.
Изведнъж хватката на мъжа отслабна и той се свлече на земята.
-Все още ли не искаш компанията ми?
-Ти? Нали тръгна натам, а сега изведнъж се появяваш тук и какво му направи?
-Вярваш ли в магии?
-Да, фен съм на Хари Потър, но магии не съществуват. Това е невъзможно.
-Може би...
Макар че беше тъмно Скайлър успя да види недоумението в очите на момичето или по-скоро си го представи.
-Да, права си. Не владея магията. Просто заобиколих и се озовах зад този кретен. И Слава Богу.
-Но как го свали?
-Ще повярваш ли, ако ти кажа, че го свалих само с чара си?
-Не. Абсолютно не. По-скоро бих повярвала, че Земята е спряла да се върти.
-Така си и помислих... Една дума-електрошок. Жестоко изобретение.
-Въпреки че ти казах да си вървиш преди малко...благодаря ти, паразит. А сега всеки по пътя си.
-Както искаш, но ако по-надолу по улицата са приятелчетата на този, няма да мога да ти помогна.
Скайлър отново си тръгна. Думите ѝ обаче бяха успели да уплашат красавицата и тя бързо реши, че е по-добре да  приеме предложението за компания.
-Лий, почакай.
Скайлър беше сигурна на 99,9℅, че думите ѝ ще накарат момичето да размисли. Сега на лицето ѝ се появи победоносна усмивка, която се надяваше, че ноща ще успее да прикрие.
-Ще ми окажеш честта да те придружа до домът ти?
-Добре паразит, мисля, че този път свърши добра работа.
-Ооо, колко мило.-Скайлър сложи ръка на сърцето си.-Това беше комплимент, нали?
-Да, беше. Е, идваш или получи сърдечен удар?
-Разбира се, че идвам. И не се надявай да умра толкова лесно.
Сърцето на Лий препускаше лудо, а дори не знаеше защо. Нещо голямо  предстоеше да се случи. Може би апокалипсисът, за коготоо Пейдж говореше беше по-близо от колкото предполагаха...

Момичетата не вървяха дълго. Оказа се, че домът на красавицата не е далеч от клуба.
-Живея тук. Благодаря ти, че ме изпрати.
-Удоволствието беше мое.
-Между другото аз съм Кортни.
-Хубаво име. Вече знаеш моето, така че аз ще тръгвам. Чао.
-И Скайлър.
-Да.
-Може би не си толкова лоша колкото казват хората.
-Да, може би...
Скайлър вдигна рамене и продължи по пътя си.