Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

10.Така правят приятелите...

Лий се прибра и изгаряше от желание да разкаже на Пейдж какво ѝ се бе случило тази вечер. Очакваше съквартирантката ѝ да е в хола и да гледа телевизия, но една малка подробност убягваше на Скайлър, а именно фактът, че часът беше много след полунощ.  Холът беше празен и Пейдж вероятно спеше, къкто правят повечето нормални хора, но Лий беше прекалено ентусиазирана от случилото се и нямаше да може да заспи без да го сподели с някого.
-Пейдж. Събуди се.
-Аманда остави ме...
-Не съм Аманда...и съм изключително щастлива от този факт.-промърмори Скайлър.-Хайде, ставай де. Имам да ти кажа нещо важно.
-Скайлър, сигурна съм, че може да почака до утре. Лягай си.
-Не, важно е.
Пейдж взе една от възглавниците, сложи я върху лицето си, за да изолира шума от дразнителя и заспа отново.
Сама си си виновна, помисли си Скайлър и предприе по-драстични мерки за събужданета на съквартирантката си. Отиде в кухнята, напълни една чаша с леденостудена вода и се върна обратно в стаята. Изля водата върху Пейдж и тя се събуди с писък.
-Тъпа кучко! Какви ги вършиш по дяволите?
-Вече може ли да ме изслушаш?
-Добре... разказвай.-каза Пейдж с лека досада и стана, за да се преоблече.
-Срещнах я отново...
-Онова момиче?-Пейдж се обърна изненадана.
-Да, името ѝ е Кортни. Научих го днес.
Пейдж облече някаква тениска набързо и седна до Скайлър.
-И?
-Ами, нищо...
-Хайде де Скайлър, познаваме се.
-Добре. Беше много странно... Чувствах се много странно. Аз...не знам, не мога да го опиша. С мен се случва нещо, което ме кара да се чувствам различно... Не мога да повярвам, че ще го кажа, но може би се влюбвам.
-Защо толкова те е страх от любовта? Тя е нещо, което не можем да контролираме и рано или късно влиза в живота на всеки.
-Но не и в моят, Пейдж!-заяви отбранително Скайлър.- Аз съм пълна бъркотия. Познаваш ме от доста време. Кажи, според теб аз способна ли съм да обичам някого и да го направя щастлив?
-Изградила си стена и не допускаш никой в близост до себе си. Но това момиче някак успя да пропука тази стена, без дори да успееш да го разбереш. Искаш или не, тя го направи, Скайлър.  Премина преградата, която изграждаше от години, спеейки всяка нощ с различна. Сега владее сърцето ти.
-Грешиш!-повиши тон Лий.
-Може би... Но ако наистина грешах, както твърдиш, защо сега си сама тук, вместо да си навън на някое диво парти или пък да се въргаляш в леглото с поредната?
-Ами...
-Аз ще ти отговоря, приятелко. Много е просто. Макар да си я виждала само няколко пъти и дори едва днес да научи името ѝ, тя ти дава много повече от това, което всяка друга може да ти даде, предлагайки ти целият секс и забавления на света.
Скайлър не знаеше какво да каже. Пейдж беше права. Отново.
-Помисли над думите ми. Ако вече е дошло време да спреш да плуваш срещу течението, просто се остави. И не се страхувай. Както е казал един велик драматург "О, слабост, твойто име е жена!"*-заяви тържествено Пейдж и потупа Скайлър по рамото.-А сега си лягай, имаш нужда от почивка. Лека нощ.
-Лека нощ и на теб. И Пейдж...
-Не го казвай Скайлър, така правят приятелите.