Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

19.Приятели, бащи и раздели...

Малко след като затвори на Пейдж телефонът на Скайлър пак извъня. Номерът беше непознат затова за момент момичето се почуди дали да вдигне, но палецът й взе решението вместо нея.
-Да?
-Скайлър, аз съм баща ти.
-Откъде ми имаш номе...-Лий не можа да скрие любопитството си, но прецени, че е по-уместно да каже друго затова започна.-Тоест радвам се, че се обади след снощи. Честно не мислех, че ще го направиш.
-Понякога хората, които си мислиш, че познаваш те изненадват. Ти най-добре трябва да знаеш това.-мъжът се опита да се разсмее, но прозвуча някак фалшиво.-Днес се връщам вкъщи и исках да те видя. Ще можеш ли да излезеш от работа?
Скайлър хвърли един поглед на Люк, който за него явно беше напълно достатъчен и разбрал посланието той просто отвори входната врата на студиото.
-Да, ще се измъкна.
-Ще те чакам на пресечката до студиото...-баща й се замисли сякаш не знаеше дали това, което искаше да каже по-нататък щеше да прозвучи твърде грубо, но все пак го изрече -Щях да да те вземе от там, но никак не ми се иска да се засичам с онази откачалка.
Скайлър се засмя и отговори, че тръгва натам. Хвърли един бегъл поглед на Люк, което я убеди, че това момче наистина четеше мисли.
-Да... хората винаги ме смятат за малко мръднал...
-Ти си си братле, но аз си те обичам.
За да покаже чувствата, които изпитваше към Лий, Люк направи подканващ жест с ръка:
-Ес Кей, ако обичаш нещо пусни го да си отиде...
-Ще поеме някоя от твоите смени, когато пожелаеш, обещавам.
-Когато направиш услуга вселената...
-Да, братле ти и космосът сте големи пичове.-пресече го Лий със задъхан от бързането тон и го потупа по гърба за чао, а когато излезе извика с една ръка протегната към небето, а друга сочеща към Люк: ФЕН СЪМ ВИ!

Когато Скайлър се срещна с баща си първо забеляза, че той не изглеждаше по-ядосан от обикновено, явно беше преодолял "хетеро" вечерта. Момичето забеляза също, че не беше сменил костюма си от вчера и изглеждаше все така добре, а единственото, което издаваше липсата на сън тази нощ бяха тъмните кръгове под очите му.
-Животът, който водиш е доста странен за моите стандарти признавам, но очевидно ти си се превърнала във възрастен човек, който се справя сам и не мога да скрия факта, че...
-Че?
-...че се гордея с теб.
Скайлър застина като статуя. А между нея и баща й се издигна стена от мълчание.
-След като замина ти бях ядосан, ужасно ядосан, исках да те намеря, да се развикам, да те накажа, да направя така, че нещата да станат по моя начин, а знаеш ли какво правеше майка ти?
-Ами...
-Тя продължаваше да води живота си постарому, все едно нищо не се бе случило. Мислех, че е полудяла, че отказва да приеме случващото се, но няколко седмици след като ти си тръгна и гневът ми бе поутихнал тя каза: Никога няма да принудиш дъщеря ни да живее твоя живот, остави я на мира, аз вярвам, че Скайлър ще бъде истински щастлива едва когато изгради животи си, пречупвайки го през своята призма, а единственото, което искам е детето ми да бъде щастливо и свободно... Тя беше права, както винаги.-тук мъжът се усмихна и добави, поглеждайки часовника си.-Е, ще зъкъснея за полета. Не ми се искаше да се разделяме така набързо, но имам важно дело утре...
Баща й си беше такъв-работохолик, делови човек, който беше женен както за майката на Скайлър така и за правото. Не беше от хората, които знаят как да показват бащината си обич, но Скайлър винаги е знаела дълбоко в себе си, че той я обича. И сега, когато чу тези думи да излизат от неговата уста тя се почувства леко разочарована, че трябваше да се разделят толкова скоро. След толкова време беше свикнала да живее сама без родителите си макар и понякога да й липсваха страшно много, а сега когато баща й се появи, когато най-накрая научи всичко за живота й и не трябваше да го лъже и да се крие... може би й се искаше да прекара малко повече време с него, а и след като разбра за думите на майка си и за това, че през цялото това време я е подкрепяла Скайлър не можеше да попречи на сълзите да превземат очите й. Сега повече от всякога искаше да я прегърне. Дали все още ухаеше на крем за ръце, нежен парфюм и майчинска обич?
Скайлър нямаше отговор на този въпрос, но листчето с номера на майка й, което беше прибрала по-рано в джоба си настояваше да получи отговори възможно най-скоро.

Едно потупване по рамото от страна на баща й отбеляза края на тяхната среща. Щеше ли да му стане нещо, ако за момент престанеше да бъде такъв какъвто беше в съда-студен, методичен и покажеше някаква капка обич?-тази мисъл нямаше как да не се появи в главата на Скайлър.
-Но все още не мога да приема напълно избора ти на партньор.
Тези думи я разсеяха и Лий се засмя.
-Повярвай ми, тя бе най-добрият избор от всички. А аз се постарах да пробвам всички...-помисли си момичето.

Не след дълго близо до тях спря такси и бащата на Скайлър се настани на задната му седалка.
И докато махаше на отдалечаващото се превозно средство Лий не беше сигурна дали така с баща й си казват "ще се видим скоро" или може би "до след години"...