Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

11.Искам да започна на чисто. Помогни ми да го направя.

След като работният ден свърши Скайлър побърза да се прибере, за да си вземе душ и да се приготви за вечерта. При мисълта, че ще вечеря заедно с Кортни, в корема на Лий нямаше пеперуди, а цяла зоологическа градина. Взе си бърз душ и когато се облече, усети, че я беше превзела нехарактерна за нея нервност и желанието да изпуши една цигара беше по-голямо, от когато и да е било. В този момент тя срещна отражението си в прозореца. Не, никаква трева, скара му. Но то явно ѝ се бе противопоставило, защото тя го посочи заплашително и повтори: Тази вечер никаква трева, Лий! Ясно?
След като се изясни със себе си, бе готова да излезе.

Откри ресторанта по-бързо от очакваното. Избра маса в ъгъла, защото смяташе, че когато стане голяма лудница, това място ще остане по-спокойно от останалите. Отпрати любезният сервитьор като му каза, че ще поръча, когато дойде приятелката ѝ. В съзнанието на Скайлър това прозвуча много странно. Можеше ли изобщо да се каже, че са приятелки? Труден въпрос, на който Лий отказа да разсъждава в този момент. Рутинно извади телефона си и погледна часа. Очевидно нетърпението ѝ я беше накарало да подрани с цели 25 минути. Нямаше какво друго да направи освен да чака...

За нейн късмет, 15 минути по-късно, видя Кортни да влиза в ресторанта. Лий прибра телефона си и стана.
-Здравей. Избрах тази маса, ако не ти харесва ще...
-Не Скайлър, добра е. Хайде, да сядаме.
Секунда по-късно, любезният сервитьор носеше менюто и хвалеше вино, реколта 1998 година. Момичетата му благодариха и го отпратиха докато избират някое от стотиците ястия в менюто.
В крайна сметка Скайлър се спря на Frito pie*, а Кортни избра Cobb Salad**.

*Ястието е типично за южната част на Америка. Състои се от царевичен  чипс, гарниран с чили и сирене чедър.
**Изключително популярна салата в Америка. Бекон, печено пиле, твърдо сварени яйца, синьо сирене, авокадо, домати, маруля и крем дресинг.

За Скайлър атмосферата цяла вечер бе напрегната. Двете с Кортни водиха общи разговори на различни теми, но нищо повече. Никакви по-лични въпроси не бяха зададени от нито едно от момичетата. Добрата новина, беше, че поне не позволиха на гадната неловка тишина да се възцари, а все намираха тема за разговор...

Набързо изтрелян въпрос от Кортни, промени хода на вечерта.
-В дома ти има ли някой?-попита тя.
-Съквартирантката ми Пейдж може би се е прибрала, но може и да е останала до късно на работа... Защо?
-Ами мислех си, че вечерта може да продължи и след тази вечеря...-Кортни се усмихна закачливо.
-Добре, така да бъде...-предложението на новата ѝ приятелка беше събудило любопитството на Лий.-Сервитьор, може ли сметката?-побърза да попита Скайлър.
Няколко минути по-късно сметката беше платена и двете момичета вървяха към дома на Лий... За разлика от вечерята, сега цареше тишина... Онази неловка тишина, която като мъгла задушаваше Скайлър и тя трябваше да направи нещо, за да се измъкне от нея.
-Всичко е толкова странно, не мислиш ли?-направи опит да започне някакъв разговор.
-Кое е странно?
-Всичко... запознанството ни, вечерята, а сега вървим към дома ми.
-Това не е ли един обикновен ден за теб?
-Предполагам...-в главата на Скайлър се прокраднаха мисли за това как ли изглеждаше в очите на Кортни. Едва ли нещо се бе променило от първата им среща в онази дискотека... Нямаше да ѝ бъде никак лесно да премахне етикетът "Кучка", който сама си бе залепила.
-Замлъкна.-гласът на Кортни я стресна.
-Няма значение. Това там е домът ми.
Скайлър и гостенката ѝ се качиха по стълбите до шестия етаж. Лий беше свикнала с ежедневното изкачване на шестте етажа, но Кортни привидно взе да се изморява преди още да са стигнали до четвъртия. Все пак събра сили и настигна Скайлър. Двете момичета спряха пред вратата от ляво.
-Съжалявам предварително.-Скайлър започна да премята всеки един от ключовете, които бе закачила на ключодържателя си. Тя така и не успя да свикне кой коя врата отключваше, а и слабата светлина не ѝ помагаше особено. Имаше наистина много... Един за входната врата, която за нейно щастие отдавна вече не се заключваше, но незнайно защо тя продължававаше да пази ключа... Един за вратата с решетка на тавана и втори за следващата, която беше дървена. (Сигурността на растенията ѝ беше от изключителна важност за нея, а и не искаше някой заблуден съсед да се натъкне на "оранжерията" ѝ.)
Имаше ключ от студиото, от шкафчето на Пейдж, където тя държи дневника си и дори не подозира, че е той се чете редовно от съквартирантката ѝ. И аз капак все още пазеше ключовете от "дома" си в Ню Йорк, където едва ли някога щеше да се върне...
-Мисля, че е този.-ключът влезе и Скайлър го завъртя, но тогава усети топлият дъх на Кортни върху врата си и настръхна.
-Вече можем ли да влизаме?-прошепна красавицата и за секунда устните ѝ докоснаха врата на Скайлър. Това замъгли съзнанието ѝ и събуди хищника в нея.
Вратата се отключи, а от новата Скайлър вече нямаше и следа. За един миг тя отново се бе превърнала в старата кучка. Кортни затръшна вратата с крак и притисна Скайлър до стената. На Лий това ѝ хареса, защото тя обичаше мръсните игри.-сграбчи тениската на Кортни и я захвърли нанякъде. Красавицата не остана безучастна... В отговор тя също свали тениската на Скайлър, а после направи голяма смучка върху врата ѝ и я накара да изстене.
-Да отидем в стаята ти...

Кортни легна на леглото, а Скайлър започна да обсипва тялото ѝ с целувки... Погледите на двете момичета се засякоха за част от секундата, но това избистри съзнанието на Лий и я накара да осъзнае, че отново се превръщаше в онова жалко същество, от което се опитваше да избяга.
-Не мога... Това не е редно.-Скайлър намери някаква тениска в гардероба си и я облече. После излезе от стаята, за да потърси и тази на Кортни.-Ето, облечи се.
-Почакай, какво стана?-Кортни беше изненадана от случващото се. Тя и най-добрата ѝ приятелка, чието сърце бе разбито от Скайлър, бяха измислили план за отмъщение. Кортни трябваше да играе играта на Лий... Крайната цел беше да я вкара в леглото, да се позабавлява с нея, а на сутринта да я зареже както тя беше направила с приятелката ѝ. Всичко от запознанството им в онзи бар до този момент бе една голяма игра.

Скайлър седна на леглото.
-Виж, знам, че съм ужасна и всичко, което си чула за мен е истина... Излизам вечер, набелязвам си някое момиче, играя си с него, а на сутринта я зарязвам с глупавото обещание, че ще ѝ се обадя. Но ти си различна... Не си като онези глупачки. За първи път изпитах нещо истинско... Когато ме заля с питието си, осъзнах че хлапашкият живот, който водя не ме прави щастлива. Винаги се присмивах на Пейдж и Аманда, но тайно, дълбоко в себе си, исках някой да ме обича така както те се обичат... истински, безвъзмездно.

Думите на Лий накараха Кортни да се почувства ужасно. Тя не се опита да я опознае, а вместо това веднага я осъди само заради хорските приказки. Никога не се замисли, че в момичето, което изглеждаше така коравосърдечно, може да се крие ранима душа. Кортни преди се мислеше за справедлив и добър човек, но такава ли беше всъщност? Тя също бе една от всички онези клюкарки и глупачки, който само лепяха етикети наляво и надясно. Това, че сега бе тук за отмъщение я изяждаше отвътре.
-Скайлър...
-Недей, Кортни. Не казвай нищо.
-Не, изслушай ме. Аз не съм човекът, за когото ме мислиш. Аз съм един боклук, който искаше отмъщение.
-Отмъщение?
-Да... случайните срещи, вечерята и предложението да дойдем тук, бяха с цел да те нараня, както ти направи с най-добрата ми приятелка.- Кортни се разплака.- Съжалявам, Скайлър.
-Няма нищо. Заслужавам си го. Кортни, наистина съжалявам за приятелката ти, повярвай ми. Направих много грешки в този скапан живот, но искам да започна на чисто. Помогни ми да го направя...