Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

3.Е, добро утро свят...

Скайлър се събуди от клаксона на някой изнервен шофьор. Слънцето блестеше силно и лъчите му огряваха цялата стая. Ако можеше да се съди по сутринта, денят щеше да бъде чудесен. Скайлър стана, погледна телефона си, който винаги стоеше на нощното шкафче до нея и установи, че има време за една от нейните цигарки преди работа. Сви я и излезе на терасата, за да я изпуши. Маями вече кипеше от живот.
-Е, добро утро свят.-поздрави саркастично Скайлър и дръпна от цигарата си. Повтори няколко пъти процеса, издиша голямо кълбо дим и се прибра. Отиде в кухнята, за да намери нещо за хапване, мина покрай масата, на която Пейдж пиеше сутрешното си кафе, но не я забеляза. В хладилника откри продукти за сандвич и когато се обърна, за да ги остави на масата...
-Мамка му!
-Добро утро и на теб, приятелко.-усмихна се Пейдж и отпи от кафето си.-Как спа?
-Добре.-Скайлър приготви сандвича си и седна.-Къде е Аманда?
-Стана рано, защото ѝ звъннаха от работата.
-Подсети ме, какво работеше тя?
-Ти май никога не ме слушаш, когато ти говоря за нещо, а?
-Да, всички знаем, че не го правя.-момичето отхапа от сандвича си.-Е, ще ми кажеш или?-попита с пълна уста Лий.
Пейдж въздъхна в знак на безсилие. Отдавна се бе примирила с факта, че със Скайлър имаха доста различия, но от време на време това я дразнеше много.
-Работи като секретарка в една софтуерна компания.
-Ахам, ясно.-Скайлър не звучеше особено заинтересовано, в този момент я мъчеше нещо по-важно, което бе превзела ума ѝ...
И вероятно ще си помислите, че в съзнанието ѝ се въртяха някакви любовни мисли, но много ще сгрешите. Големият сутрешен проблем на Скайлър Лий бе, че нещо в сандвича ѝ липсваше. Тя отхапа още веднъж, поогледа го и откри липсващата съставка. Кетчуп! Това бе нещото, което я делеше от перфектната закуска. Скайлър поправи грешката, която бе допуснала и продължи да яде останалото от сандвича си.
-Не искам да те тормозя, но как си след снощи?
-Нормално. Но, ако срещна онази мацка отново, ще ѝ покажа, че не съм кучката, за която ме мислят всички. Отново ти казвам Пейдж, това е война.
-Твоя работа Скайлър. Само не се забърквай в проблеми.
Момичетата довършиха закуската и излязоха за работа.

Половин час по-късно Пейдж вече беше на работното си място.
На бюрото ѝ я очакваха куп материали, които тя трябваше да подготви за утрешния брой на списанието. За нея това щеше да бъде поредният тежък ден, но многото работа никога не я е притеснявала. Докато преглеждаше материалите се сети за прекрасната нощ, която беше прекарала с Аманда и се усмихна неволно.
-Днес направо сияеш.-Пейдж чу гласа на колегата си Стивън. Единственото, което се виждаше от него скрит зад лаптопа, на който работеше, бе високо вдигнатата му коса.
-Благодаря ти, Стив. Спах добре, заради това е.