Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

7.Вече вярвам в кармата...

Полицаите отведоха Скайлър в управлението. По пътя тя се опита да им обясни какво се бе случило и че тя нямаше вина, но на ченгетата не им се слушаше особено.  Те бяха доволни от това, че са хванали някой с наркотици, а това дали беше Скайлър или онова момче не ги засягаше ни най-малко. Имаха дрога, предполагаемият дилър беше на лице и шефът им определено щеше да бъде доволен от работата, която са свършили.
-Имаш едно обаждане преди да започне разпита. Името ти?
-Скайлър Лий.
-Ще ти бъде назначен служебен адвокат.-каза с досада дежурният и запали цигара. Той бе мъж на средна възраст с  прошарена коса и изморени очи, на когото явно му беше дошло до гуша да повтаря едно и също по цял ден.
Скайлър осъзна, че без да иска се бе забъркала в голяма каша. Можеха да я затворят за нещо, което не беше направила. Да видим как ще се измъкнеш от това Лий, помисли си.
Тя нямаше на кого другиго да се обади затова звънна на Пейдж.

Спокойната вечеря бе прекъсната от звъненено на телефона.
-Извинете ме. Съквартирантката ми.-Пейдж излезе от стаята и вдигна леко раздразнена.-Какво има Скайлър?
-Нямам време за дълги речи, така че накратко. Задържаха ме за наркотици...
-Таванът?
-Не, тези глупаци...-Скайлър срещна строгият поглед на дежурния и продължи с по-мек тон.-Нашите обичани пазители на реда объркаха човека и ето ме сега тук...
-По дяволите! В кое управление си?
Добре, разбрах. С Аманда тръгваме натам.
Пейдж затвори телефона и се изплаши, когато видя гаджето си. Аманда се бе притеснила и решила да провери какво става.
-Скайлър има проблеми с полицията.
-Това момиче... Защо все ти трябва да ѝ оправяш проблемите?
-Защото ми е приятелка, защото сме преживели много заедно и защото знам, че и тя би го направила за мен. Да, знам, че постоянно се забърква в каши, но
пък с нея никога не е скучно.-момичето се опита да се пошегува.-Виж, тя си няма никого освен мен в този голям град, ясно? И макар че не е светица, аз винаги ще продължавам да съм до нея и да ѝ пазя гърба. А ако на теб това не ти...
-Недей Пейдж, знам колко много държиш на тази откачалка.-двете момичета се засмяха леко при споменаването на думата.-Няма нужда от излишни спорове. Отиваме в управлението, измъкваме я, а после ти ѝ дръпваш едно хубаво конско и всичко си продължава по старому. Нали?
-Обичам те, Аманда Браун.-двете се прегърнаха.
-Аз теб повече, Пейдж Милър.

Аманда измисли нещо за пред родителите си и минути по-късно тя и приятелката ѝ се намираха в такси на път към управлението... Пейдж беше притеснена, вероятно дори повече и от самата Скайлър, а  Аманда се разкъсваше отвътре, защото отначало бе реагирала малко остро на ситуацията. В таксито цареше тишина. Разваляше я само скърцането на остарелите и вероятно много износени спирачки.
-Не знаех, че фамилията ти е Милър.
-Тя е нещото, което винаги ми напомня за родителите ми...рядко я използвам.-отговори Пейдж, блуждаейки. Аманда съжали, че и отворила темата и реши да оправи нещата като каже нещо шокиращо.
-Пейдж Милър, хайде да се оженим.-думите на момичето очевидно шокираха шофьора на таксито. Спирачките изскърцаха оглушително и превозното средство взе рязък завой. Мъжът зад волана или беше против сключването на брак между две момичета или си мислеше, че участва в някакво дрифт състезание. Кой знае какъв му беше проблемът?
-Ще го направим Аманда, но не днес.-Пейдж хвана ръката ѝ.-Ще вдигнем голяма сватба напук на мама и татко.