Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

4.Музика, трева и разни размисли...

Както вече знаете Люк не е много деен човек и по-скоро предпочита да се прибере в "бърлогата" си след работа, за да медитира може би или каквито други странни неща прави в свободното си време. Но малко преди края на работния ден, който той и Скайлър решиха да поскъсят малко, защото шефът им бе заминал на почивка и никой нямаше да възрази, Люк даде предложение.
-Ес Кей, хайде довечера в парк  Маргарет Пейс .
-Пейс?-изненада се колежката му.
-Да, човече. С едни мои приятели ще свирим за небето, звездите... Знаеш в чест на природата, човече.
Той свири? Скайлър се учуди. С всеки изминал ден осъзнаваше, че изобщо не познава Люк. Във всеки един момент той можеше да я изненада с нещо. И въпреки, че 95℅ от него бяха забулени в мистерия на Скайлър не ѝ пукаше, защото тя го смяташе за най-добрия си откачен приятел. Мълчанието ѝ продължи прекалено дълго и дори подразни самата нея. След още един бърз размисъл над това какво може да прави вечерта, Скайлър реши все пак да отиде.
-Добре, там съм.
-И Ес Кей...-Люк запали невидима цигара и издиша от въображаемия дим.
Намекът беше повече от ясен.
-Имаш ги, братле. Хайде да изчезваме.
Люк и Скайлър затвориха студиото и поеха в противоположни посоки.
-Ей, не ми каза в колко часа и в коя част на парка.-извика Скайлър след него. Люк се обърна и проговори толкова тихо, че тя едва успя да го чуе.
-Когато слънцето залезе, човече... Музиката ще те води...- изглежда, че той нямаше какво повече да каже, затова се обърна и продължи  към бърлогата си.
-Значи ще ти звънна.-Скайлър сви рамене.-Пълна откачалка...-усмихна се и също продължи по пътя си.

Когато се качи по стълбите, видя хазяинът им господин Картър да чука на вратата, видимо изнервен.
Онзи ден, когато Пейдж ѝ говореше за плащането на наема в края на месеца, Скайлър не обърна голямо внимание. Но сега момичетата имаха проблем, който нямаше намерение да си тръгне с празни ръце.
Мисли Скайлър... Ето ти сега свобода и самостоятелен живот. 
Момичето избяга и се скри зад ъгъла на сградата. В главата ѝ се въртеше някаква идея, която не знаеше дали ще свърши работа, но изглеждаше като най-добрата алтернатива в тази ситуация. Тя измъкна телефона от джоба си и звънна на Люк.
-Братле, загазих, помагай.
-Слушам те Ес Кей.
-Ще ти пратя един номер. На хазяина ми е, който много настоятелно си иска наема и няма намерение да си тръгне от вратата ми докато не го получи. Разкарай го от там.
-Спокойно човече, ще го пратя за зелен хайвер...
-Благодаря ти, братле. Длъжница съм ти.
Люк не каза нищо, но Скайлър предположи, че просто е свил рамене... Той никога не беше живял с максимата Do ut des (от лат. ез. Давам, за да дадеш.) Минаха седем или осем минути и  господин Картър излезе от сградата. Люк беше успял...