Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

14.Според теб какво е любовта?

Скайлър се събуди от острата миризма на сутрешно кафе. А
още щом отвори очи, спомените от миналата вечер я накараха да се усмихне.
-Скайлър, ставай вече! -Пейдж връхлетя в стаята.
-Вместо да ми се караш, по-добре ми донеси от така приятно ухаещото кафе.
-Разбира се, госпожице Лий. Но преди това има ли нещо, което не си ми казала?
-Може би...-момичето се усмихна, опитвайки се да отложи момента, но тя самата изгаряше от нетърпение да разкаже всичко на приятелката си.
-Не ме дръж в напрежение. Хайде, казвай бързо. Заклевам се, че снощи те чух да казваш, че няма да повярвам какво ти се е случило.
-Хаха била ме чула. Между някое от подхъркванията ли?
-Скайлър Лий, как смееш?-попита със заплашителен тон Пейдж и продължи да се прави на раздразнена.-Аз не хъркам!
-Мхм, а аз още съм девствена.
Пейдж скръсти ръце пред гърдите си, повдигна вежди и каза:
-На това изказване няма да повярва никой, тоест никоя, в целия щат.
-Именно.-каза самодоволно Скайлър, щастлива, че е успяла да даде достатъчно добър пример, за да спечели сутрешния спор със съквартирантката си.-Както и никой няма да повярва на това, че не хъркаш.
-Добре, може и да си права...но за да повярвам на това твърдение, ми трябва мнение от трети човек, който не взема страна. Например Аманда.
-Да! Защо да не попиташ гаджето си, което съм сигурна, че няма да вземе страна... Признай си, че просто си търсиш причина да ѝ се обадиш.
-Да, така е. Всъщност ще ѝ звънна.
Пейдж излезе от стаята, за да потърси телефона си.

Междувременно Скайлър осъзна, че май беше отложила момента, прекалено много.
-Ти!-Пейдж отново връхлетя в стаята на Скайлър. В едната си ръка държеше телефона, чийто дисплеи светеше, а показалецът, на свободната ѝ ръка, сочеше право към Лий.-Ти, подло русо човече. Няма да се измъкнеш толкова лесно. Сядай!
Скайлър изпълни заповедта на приятелката си. Напушваше я лек смях, защото в този момент взаимоотношенията им приличаха повече на BDSM сцена от забранен филм, отколкото на нормални сутрешни закачки между съквартирантки. Затова и коментарът на Лий не закъсня.
-Виж, ако вместо телефон, държеше камшик, можехме да разнообразим сутрешната рутина.
-Много оригинално... Къде беше снощи?-попита строго Пейдж. В момента и двете играеха роля. Пейдж беше сигурна, че Скайлър има напредък с Кортни. А колкото и да ѝ се искаше да разкаже всичко на приятелката си, Скайлър просто не я биваше в това да говори за чувства и...любов.
-Невинна съм, госпожо съдия.-реши да се пошегува Лий. Но Пейдж продължаваше да я гледа изпитателно.-Добре. Печелиш. Седни до мен.
-Йес!-възкликна доволно Пейдж и седна.
-Снощи бях...
-Хайде, сигурна съм, че можеш да свържеш едно цяло изречение.
-Снощи бях...-започна отново Скайлър.-...бях на вечеря с Кортни.
-И?
-Малко ли ти се струва?-попита леко изнервено Лий.
-Аз съм журналист. На мен информацията винаги ми е малко. А и съм сигурна, че имаш още какво да ми разкажеш.
-След това дойдохме у нас. И за момент старото ми аз поиска да си легне с нея, но...
-Но не го направи, нали?
-Не вярвах, че ще го кажа, но за мен тя е нещо повече от просто секс. Казах ѝ че искам да започна живота си отначало и че тя е човекът, с когото искам да го направя.
-Ооо!-възкликна Пейдж.-Какво стана после?
-Изгубих се в очите ѝ. Там открих онова непознато чувство мисля, че ти го наричаш щастие.
-Мхм, прекрасно чувство, не мислиш ли?
-Да, някак странно непознато, но въпреки това прекрасно. Определено бързо ще свикна с него.
-Скъпата ми откачалка най-сетне порасна. Дай прегръдка.

Момичетата се прегърнаха и така прибавиха още един хубав общ момент, за който да си спомнят след време.
-Ами после?
-Накара ме да я гоня.-засмя се Скайлър, а съквартирантката ѝ я последва.-Тичахме под дъжда като деца. После я изпратих до тях и мисля, че ѝ казах, че я обичам.
-Мислиш?-попита учудено Пейдж.
-Да, от вълнение някой моменти ми се губят. Не помня как съм се прибрала дори. Все едно съм прекалила с алкохола и тревата.
Пейдж сложи ръка на рамото на приятелката си.
-Радвам се, че най-после откри правилното момиче.
-Аз също.-изрече Скайлър с облекчение.

Стаята утихна. Един от онези моменти, в които тишината е някак красива и нищо което кажеш не може да надмине красотата ѝ. Затова момичетата просто избраха да замлъкнат и да се порадват на мига. Но всяко хубаво нещо си има край, а този беше сложен от Пейдж.
-Не искам да прекъсвам този така трогателен момент, но трябва да се оправям и да излизам, ако не искам да закъснея. В кухнята има кафе, ако искаш си сипи. Аз отивам да си мия зъбите и излизам за работа.
Пейдж отиде в банята, а Скайлър се преоблече и си сипа от кафето. Отпи от топлата напитка и един въпрос се появи в съзнанието ѝ. С кафето в ръка, момичето се появи на прага на банята и зададе въпроса към съквартирантката си:
-Според теб какво е любовта?
Пейдж изглеждаше видимо изненадана от зададения въпрос. За момент тя преустанови миенето на зъби, извади четката от устата си и каза като сенсей на своят ученик:
-Любовта е като математиката, не я разбираш, но все пак ти се налага да се сблъскаш с нея...
Вече дал тема за разсъждение на своя ученик, сенсеят продължи да почиства зъбната си плака...

◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾◾❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤
Тази глава е за момичето, което ме научи какво е любовта. За най-невероятното момиче в цялата Вселена. 
Обичам те адски много ❤
                                               elDesastre
                                                24.06.2017