Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

13.Един паралелен свят...

-Стана късно. Родителите ми ще...-започна Кортни, но Скайлър я прекъсна. Облаците все още се извисяваха високо над града, а от тях се отронваха малки капчици.
-Нека отидем у нас. Ще прекараме ноща заедно.
Кортни започна да ръкопляска саркастично.
-Дами и господа, старата Скайлър  се завърна.
-Не, нямах това предвид.- Лий побърза да се защити.- Ужас, прозвуча много зле.-измрънка и продължи.-Аз просто...
-Спокойно, пошегувах се. Но наистина не мога. Родителите ми са малко... нека ги наречем старомодни.-Кортни въздъхна дълбоко.
-Разбирам. Нека поне те изпратя.
-Добре, но при едно условие.
-И какво е то?
-Хвани ме.-Кортни се затича.
-Ах, ти.- Скайлър се усмихна и тръгна след нея.
Дъждът се засили и скоро се превърна в порой. Момичетата продължаваха да тичат, стъпвайки в локвите. Отначало Скайлър опитваше да ги заобикаля или прескача, но скоро детското в нея надделя и тя дори започна нарочно да стъпва в тях.

Мокри до кости, но безгрижни и щастливи. Това изречение можеше да опише напълно двете момичето в този момент. Сега за тях не съществуваха нито строгите и амбициозни родители, нито проблемите. Намираха се в един паралелен свят, в който понятията "утре" и "вчера",нямаха никакъв смисъл. Свят, в който имаше само две важни неща и те тичаха из тъмните улици на града. Ако сега си мислите, че такъв свят не съществува, ще ви кажа, че грешите. Някои го наричат Любов, а други игра... Всъщност името, с което сте избрали да го назовете, няма абсолютно никакво значение, но не отричайте съществуването му, защото и Скайлър направи тази грешка...

-Не мога повече.-Кортни спря, сложи ръце на коленете си и вдиша дълбоко, в опит да успокои ускорения си пулс.
Скайлър също спря и макар че в дробовете ѝ не бе останал никакъв въздух, избухна в смях.
-На какво се смееш?
-Това определено е ново за мен...-изрече Скайлър, поемайки си дълбоко дъх.
-Ако ще те успокои и аз не тичам всеки ден по един километър.
-Не, нямах предвид това.
-А какво тогава?
-До сега никога не ми се е случвало да преследвам момиче толкова дълго.
-Това трябва ли да ме кара да се чувствам специална?
-Разбрах, че си повече от специална в мига...
-Чакай, чакай, чакай. Ако сега кажеш, в който те видях, ще прозвучи много изтъркано.
Лий се усмихна.
-По-скоро в мига, в който попита "Онази Скайлър Лий?" и  добави, че съм голяма кучка, ако помня добре и после помогна за хидратацията на кожата на лицето ми...
-Хаха бях забравила за това. Съжалявам за историята с питието.
-Няма проблем. Беше доста ободряващо.
Двете момичета не бяха забелязали, че дъждът бе спрял. Косите и дрехите им бяха мокри, но те едва сега започнаха да усещат хладината по телата си. Свежестта, която бе обгърнала Маями, се прокрадваше през ноздрите им, с всяко поемане на дъх. Телефонът на Кортни иззвъня.
-Майка ми. Ще ме убият.
-Да тръгваме тогава.
Момичетата поеха към дома на Кортни и тя вдигна телефона си.
-Кажи мамо. Да, добре съм. След малко се прибирам.
Изведнъж ръката на Лий потърси тази на красавицата.
-Аз...-тя се сепна и обърна глава към Скайлър.-Ами, бях на работна вечеря. Да. Идвам си, кажи на татко да не се тревожи. Хайде мамо, лягайте си вече.-момичето затвори телефона си и го прибра в джоба.
-Наистина са строги.
-Да, такива са.
-Защо тогава все още живееш с тях?
-Въпреки че разсъждават по доста по-различен начин от мен, ги обичам много. Ще бъде много по-лесно просто да си събера багажа и да замина за някъде, но имам нужда да присъстват в живота ми. Макар че понякога ми късат нервите. Родители, с тях- зле, без тях-още по-зле.
-Да, предполагам...
-Нещо грешно ли казах?
-Не Кортни, всичко е наред.
-И твоите родители ли са такива?
-Може да се каже.-Скайлър се опита да прогони дълбоките размисли, които уж бе заключила зад огромна стоманена врата, която Кортни успя да отключи с гръм и трясък. Вместо да си скапва настроението, момичето реши да се скрие зад шега.- Занеш ли, веднъж си събрах багажа и заминах на екскурзия без да им кажа нищо.-опида да се усмихне Лий.
-Нима? И какво се случи.
-Доста дълга история.-каза през смях Скайлър. Кортни се обърна към нея.
-Благодаря ти, че ме изпрати.-каза и я целуна по бузата.
-Благодаря ти, че се появи, красавице. Лека нощ.
-Лека нощ и на теб. Обещай, че някой път ще ми разкажеш историята си.
-Да, някой ден.
-Обичам те, паразит.
-И аз те обичам, Кортни.-Скайлър пое обратно към
дома си.-Имам толкова много да ти разказвм, красавице, а историята става все по-интересна. Дано само не избягаш с писъци след като научиш всичко за мен...

Скайлър се прибра и видя, че Пейдж бе заспала на дивана. Изключи телевизора, взе едно одеяло и я зави.
-Представа си нямаш какво ми се случи, Пейдж.-прошепна тихо Лий и се усмихна глуповато. След това преоблече все още мокрите си дрехи и си легна, а сънят я погълна.