Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

15.Ооо, спести си го, госпожице.

Скайлър отиде в студиото и там откри Люк.
-Братле. Как е хавата?
-Бива.
-Само бива? Толкова си скучен. Ако знаеш само какво ми се случи снощи...-Скайлър пърхаше от щастие.-Отивам до стаичката да взема каталозите. Днес имам голямо желание за работа.
-Ес Кей, не!-побърза да я спре колегата ѝ, но вече бе твърде късно.
Скайлър отвори вратата на стаичката с огромен ентусиазъм и освен разпилените каталози видя оскъдно облечената приятелка на Люк. Последва пет секундна неловка тишина, в която момичетата се гледаха без да знаят какво да кажат.
-Опс... съжалявам.-Лий побърза да затвори вратата, за да се измъкне от неловката ситуация. Обърна се и срещна погледа на Люк.
-Братле, можеше да ми кажеш, за да си спестим това.
-Опитах, но ти не слушаш никого...-отговори той, а в гласа му не можеше да се открие и капка неловкост от случилото се. Той седна на един стол, а Скайлър се промъкна зад него и сложи ръце на раменете му.
-А аз си мислех, че имам много за разказване от вечерта. Я кажи, вие какво правихте?-момичето едва се сдържаше да не избухне в смях.-Играхте си на Междузвездни войни ли?
-И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси.*
*Цитат на известният   древногръцки поет и философ- Хилон.
-Толкова си мъдър, че чак ме дразниш.-но Скайлър не беше приключила със закачките. Нямаше как да пропусне момент като този.-Да не би лазерният меч на Люк Скайуокър да го е предал в това сражение?-засмя се Лий.
-Не Ес Кей, силата беше с мен.-намигна ѝ Люк.
Хейли излезе от стаичката.
-Ще те изпратя.-джедаят стана и съпроводи приятелката си до вратата. Отвън те се прегърнаха под зоркият поглед на Скайлър и Люк се върна на работното си място. Взе телефона от масичката, на която го бе оставил и започна да разхожда пръстите си по екрана му.
-Вчера с онова момиче сте си прекарали добре... Дори бих казал, че това което се е случило е било нещо ново за теб.-Люк говореше съвсем уверено, така сякаш знаеше абсолютно всичко.
Мамка му, тази откачалка чете мисли, помисли си Скайлър.
-Братле, ти не си човек.
Но коментарът на колежката му не го накара да вдигне глава от телефона.
-Понеже знам, че не си от хората, които любопитстват, ще ти разкажа какво стана без да ме питаш. Имаш ли цигарка? Обикновена, а не от наще. Все пак сме на работа.
-Не, но знам къде шефа крие своите.
Люк остави телефона, тръгна към едно от шкафчетата, отвори го и в края му откри кутия цигари. Дори Скайлър не знаеше къде стоят цигарите на шефа, а тя определено бе по-наблюдателна от приятеля си. Явно местонахождението на цигарите бе една от хилядите тайни, които Люк знаеше и пазеше до подходящия  момент.
-Ти си като Робин Худ. Вземаш от богатите и даваш на бедните.
Той извади две, даде едната на Лий, а другата сложи в уста. Изрови и една запалка, която бе сива по краищата и черна по средата, А в долният ѝ край бе гравирано Pierre Cardin. На Скайлър ѝ бе нужен само един бърз поглед и базирайки се на скромният си опит за нещата свързани с пушенето, тя заключи, че запалката е доста скъпа, за да стои в някакво си шкафче. На Люк изобщо не му пукаше за стойността на предметът, който държеше в ръка, а след секунда пъхна в джоба си. Колегите излязоха пред студиото, запалиха никотиновите изкушения и Скайлър се впусна в разкази...

В този момент за нея бе по-важно да не пропусне и най-малката подробност и за това пушенето на цигарата остана на заден план. Люк от своя страна слушаше доста съсредоточено или пък си мислеше за нещо коренно различно, но никой не можеше да определи със сигурност какво му се въртеше в главата. Единственото, което правеше впечатление бе, че цигарата, която държеше между палеца и средния си пръст, се стопяваше с всяка секунда, под мощните дръпвания на белите му дробове.

След като завърши подробният си разказ, Лий попита:
-Е, няма ли да кажеш нещо?
-Мир, любов, свобода...-отвърна колегата ѝ.
-Мамка му! Може ли поне веднъж да не се държиш като тъпо хипи? Цялата тая твоя мъдрост и глупостите за мира и другите неща, които дрънкаш понякога ми лазят страшно по нервите.
-Искаш да знаеш какво мисля за новата ти приятелка?
-Ами да, все пак си мой близък приятел.
-И искаш отговора да не е на тъпо хипи, нали?
-Да, ако е възможно.
-Добре...-Люк пое дълбоко дъх и събра целия си ентусиазъм.-Тя е страхотна! Сигурен съм, че ще бъдете страшна двойка. Ухааа.-добави прекалено престорено.
Скайлър го погледна, задържа погледа си върху него и каза:
-Това не беше ти, братле. Ти говориш бавно и лирично, а не така ентусиазирано. Защо го направи, по дяволите? Объркана съм.
-Ес Кей, казах ти това, което искаше да чуеш...-изричайки това, Люк си върна дразнещото спокойствие в гласа.-А и нали  искаше отговора да не е на тъпо хипи...-Люк изгаси фаса си, изхвърли го в близкото кошче и без да каже нищо повече влезе в студиото.
Скайлър му се ядоса и си го изкара на цигарата. Неусетно тя се стопи между пръстите ѝ и Лий усети паренето на филтъра. Все още ядосана, тя захвърли фаса, стъпка го и...разбира се, че не го изхвърли. Та това е Скайлър Лий, все пак.

Денят в студиото вървеше добре, макар Скайлър и Люк да не си говореха. И точно в 15:46 на вратата на студиото се появи една мъжка фигура и при вида ѝ, Лий настръхна цялата. Мъжът отвори вратата и влезе. Бе облечен в сив костюм, а под него се подаваше бяла риза и черна вратовръзка. В ръка държеше куфарче. Скайлър бе застанала с гръб към него, правейки се, че изобщо не го бе забелязала. Люк определено чувстваше, че нещо не е наред и че присъствието на клиента притесняваше колежката му, затова той реши да се заеме с него.
-Чудесен ден за татуировка, а?-подхвана Люк.
-Не знам...защо не попитаме младата госпожица?
Кръвта на Лий се смрази.
-Хайде де, Скайлър. Сериозно ли си мислеше, че като си се обърнала с гръб няма да те позная. 
-Татко.-възкликна момичето и се обърна с фалшива усмивка.-Какво парвиш тук? Толкова се радвам да те видя...
-Ооо, спести си го, госпожице.