Fuck Love. Smoke Weed (GirlxGirl)

8.Но защо мислеше за нея?

-Хей Скайлър, събуди се.-Пейдж започна да дърпа завивките на съквартирантката си.
-Какво става? Какъв е този шум?
-Има някакъв мъж на входната врата, звъни като обезумял.
Скайлър скочи от леглото.
-Отново ли? Мамка му! Направили ли сме нещо?
Настъпи минута мълчание за преосмисляне на ситуацията.
-Аз не. Ти?-попита строго Пейдж.-Е, освен снощните премеждия...
-Този път не съм аз. Мисля... Тоест цяла вечер бях в полицията и не е възможно да съм сгафила с нещо. Нека вместо да изпадаме в истерии да видим кой е и какво толкова иска.
-Добре, но ти ще говориш с него.
-Разбира се, скъпа приятелко.-каза леко сърдито Скайлър.
-Какво става?-Аманда се бе събудила.
-Нищо, скъпа. Върни се в стаята.
-Ако любовните гълъбчета са приключили, нека се върнем към проблема. Става ли, Пейдж?
-Хайде, хвърли едно око на шпионката.
Скайлър послуша съквартирантка си и погледна.
-Мамка му!-изруга тихо и се отдръпна от вратата.
Погледът на Пейдж крещеше "Какво става, по дяволите???"
-Баща ми...Но как ме е открил?-Скайлър бе задъхана все едно беше участвала в маратон.
-Уплаши ме!-отдъхна си Пейдж.-Хайде, да му отворим и да се разберете.-момичето вече търсеше ключовете.
-Почакай, луда ли си?! Апартаментът вуни на трева, навсякъде има шишета от алкохол, а за капак Аманда се разхожда по бельо. Какво предлагаш да му кажа?-Скайлър се опитваше да не крещи, но за сметка на това нервно жестикулираше с ръце.- Татко, много се радвам, че ме откри... Заповядай, настани се удобно. Нямаме кафе, но ако искаш може да изпушим по един кос, който между другото отглеждам на тавана. А и момичето, коета видя да дефилира по бельо, беше гаджето на съквартирантката ми Пейдж... И когато очите му започнат бавно да се разширяват от ужас в какво се е превърнала скъпата му дъщеричка, ще му кажа: Между другото аз съм лесбийка, така че сбогом на болните ви амбиции с мама да имате внуци. И ако тогава не припадне... е, това ще бъде цяло чудо.
-Добре, млъкни. Разбрах, че идеята не е добра...-Пейдж погледна отново на шпионката.-Почакай, мисля, че си отиде. Погледни и ти.-каза шепнешком.
-Да, няма го. Слава Богу.-Скайлър прегърна Пейдж и я повдигна от земята.
-Хей откачалке, пусни ме.-засмя се приятелката ѝ.
-Съжалявам... До тук добре, но щом ме е открил едва ли ще се откаже толкова лесно.-Скайлър нервно гризеше нокти.
-Отново ли се забъркахте в някакъв екшън?-попита Аманда, стоейки на прага на хола със скръстени ръце.
-Моля те Пейдж, кажи на мис "Долни гащи" да не се заяжда.
-Мис "Долни гащи".-Аманда се засмя саркастично.-Стига Скайлър, наистина ли само това ти хрумна? Мислех те за по-оригинална.
Скайлър ѝ се изплези в отговор.
-Хей, детската градина!-извика Пейдж.
-Какво?-попитаха в един глас Скайлър и Аманда все още заети да се дразнят една друга.
-Тайм аут! Омръзна ми да ви слушам. Отивам да правя закуска, а когато бебетата приключат със заяждането, нека заповядат.-Пейдж отиде в кухнята и се зае със закуската.
Аманда и Скайлър си хвърлиха по един последен поглед и всяка от тях отиде да смени стайлинга си. Снощи Скайлър беше толкова уморена от всички глупости, които ѝ се стовариха на главата, че дори не ѝ мина през ума да се преоблече и заспа с дрехите. Сега на свежа глава и вече отпочинала ѝ се искаше час по-скоро да свали дрехите, пропити с вуня на евтини цигари и напомнящи ѝ за досадата в гласа на дежурния. Последните няколко дни бяха пълен провал за нощният живот на хищника. Всичко вървеше от зле към по-зле...