The New Hunter

Глава пета

- Какво ще правиш? – Попита го някой веднага щом се върна в стаята си.
-Нямам представа. – Тай въздъхна и седна на креслото близо до прозореца.
-Какво ти каза М?
-Да я подготвя и постепенно да ѝ разкажа всичко, но нямам представа кака ще стане това. – Той зарови глава в шепите си. – Да имаш предложения?
-Никакви. – Въздъхна и Джакс и се подпря на камината. – Защо не отидеш при нея и просто не поговорите.
-Тя ще откачи ако просто се материализирам в стаята ѝ.
-Тогава ще купим къщата до тяхната. Ще се направиш на новия съсед и така ще се запознаете.
-И защо ще иска да се запознае с мен. От странични наблюдения, разбрах, че не е особено общителна.
-И преди ли си я наблюдавал?! – Джакс погледна с изненада към него.
-Не. Просто така мисля. Или поне така си представях моето Ро. Да мога да я защитавам и да се науча да обичам. Представях си я свита и нежна.
-Е излязъл ти е късмета! – Някой се провикна от вратата и двамата братя се обърнаха. – Поразрових се малко. Оказа се точно такава каквато си я представяш.Е освен частта с защитаването. За това не знам – Засмя се Кий.
-Какво откри? – Брат му игнорира коментара от преди малко.
-Не много, но достатъчно. Загубила е родителите си, живее с баба си, но в момента има проблем с нещо, не разбрах точно какво, за това сега живее при леля си Нат и съпругът ѝ Стивън. Родена е в Денвър, но както казах живее с баба си в Портланд. В последната година е била частна ученичка и е била изпращана на психолози, на които не е ходила.
-И това разбра като...?
-Поразпитах тук-там. – Кирос му намигна. – Е какво ще правиш с нея.
-Не знам. – Отново въздъхна Тай. – Не мога да я отвлека просто тук. Не мога и да отида при нея и да ѝ кажа всичко.
-Предложих ти. Ще купим къщата до тяхната и ще имаш причина да се запознаеш с нея.
-Това всъщност не е никак лоша идея. Веднага ще го уредя. – Скокна Кий и се изпари от стаята.
-Прекалено е ентусиазиран. – Тай извъртя очи и се засмя.
(.....)
Вече час Селестия лежеше и гледаше тавана. Не знаеше какво да мисли. Почукване прекъсна мислите ѝ.
-Да? – Попита несигурно.
-Хей, исках да проверя как си. След цял ден с майка ми е цяло чудо, че още си цяла. – Братовчед ѝ Ерик се засмя.
-Добре съм . – Тя се усмихна леко. – Не бях цял ден с нея. Обиколих града и си припомних някои неща.
-Чудесно! Какво ще кажеш утре да остана и да се разходим заедно. Не искам да се изгубиш. – Усмихна ѝ се чаровно.
-Това или не искаш да ходиш на училище? – Засмя се Селестия и го погледна, а той сведе виновно поглед към пода.
-Хвана ме. Имам тест по история, а аз не знам нищо. За това исках да те помоля да ме прикриеш. „Ще развеждам братовчедка си" е добро извинение.
-Става. – Тя се усмихна. – Ами майка ти?
-На нея не ѝ пука за нищо. От известно време е така. А баща ми се примирява. А и ще ме похвали, че съм с теб.
-Добре тогава.
-Само да те попитам, можеш ли да преправяш подписи. – Той се засмя и подаде бележка за извиняване на отсъствията.
Тя извъртя очи и грабна листа от ръцете му.
-Отдавна не бях правила това. – Тя се засмя. – Заповядай.
-Ти не бягаш ли?
-Последната година бях частна ученичка. Не ми вървеше особено в тази сграда.
-Разбирам те. Може и аз да обмисля това с уроците вкъщи. – Замисли се той и двамата се засмяха.
Истински смях. Селестия отдавна не се беше чувствала така добре в компанията на някого. Чувстваше се спокойна.
...
Още от събуждането си видя усмихнатото лице на братовчед си.
-Нямаш търпение а? – Погледна го сънено и разтърка очи.
-Ако искаш може да те оставя и цял ден да играя видеоигри в стаята си. – Той сви рамене. –За мен няма голямо значение какво ще правя. Стига да не съм на училище. Просто мислех, че ще ти е приятно малко компания.
-Печелиш. Дай ми 15 минути да се облека. – Изпъшка тя и седна в леглото.
-Супер. Ще закусим по пътя.
Половин час по късно те се разхождаха по улиците и си разказваха истории.
-Имала си тъжно детство. – Погледан я със съжаление в очите.
-Така е. – Въздъхна тя. – Ами твоето?
-Нормално. С брат ми постоянно се карахме и биехме. Виждаш ли този белег? – Попита той посочвайки странна линия на крака и тя кимна. – Шон ми го направи с ножиците за храсти. Решил, че съм дърво.
Селестия се засмя.
-Не ми беше забавно тогава. – На лицето му изгря лека усмивка. - Ами ти? Имаш ли странни белези.
-Не. Бях мирно дете. – Тя погледна към краката си, след което вдигна поглед към хората заобикалящи ги.
Спря се на едно момче, което много приличаше на момчето от представите ѝ.
-Хей, кой е това? – Попита тя без да се замисли и посочи момчето.
-Не съм сигурен. Да отидем да се запознаем?
-Не... Не съм сигурна за това. Нека се връщаме вече.
-Защо? Ще е забавно да се запознаем с нови хора.
-Не! Искам да се прибирам. - Каза Селестия и го погледна тъжно.
-Добре. Печелиш. – Той извъртя очи. – Тогава да играем на видео игри?
Селестия въздъхна.
-Добре.
Двамата тръгнаха обратно към къщата.
(.....)
-Това не е ли тя? – Попита Кий.
-Да. Ама тя към нас ли идва? – Попита уплашено Тай.
-Май да. Чакай. Не връща се.
-Виждам Кирос. Не е нужно да си като футболен коментатор. – Брат му извъртя очи. – Просто съм притеснен.
-Ти си син на Мефистофел. Как може да си притеснен от едно обикновено момиче?
-Когато ти си на моето място, ще видиш какво е. – Каза просто и влезе в колата като потегли към новата къща, оставяйки брат си по средата на града.
-По някога всичко ми идва в повече. – Кий въздъхна и се транспортира от улицата незабелязано.